Свят без чувства

[Angel Soul]

Снощи гледах някакъв фантастичен филм за нашествие на извънземни, които,  видите ли, са оперирани от чувства. Филмът беше безкрайно тъп и неоригинален, но ми припомни и за други фантастични филми за бъдещето, в които се прокарват подобни идеи. То не бяха роботи, то не бяха извънземни, а имаше и вариант, в които хората съзнателно бяха взели това решение , за да живеят в свят без конфликти (мисля, че въпросният филм се казваше "Утопия" ). 

Свят бе чувства. Мислите ли, че това е следващ етап от развитието на човечеството, нещо като еволюционна стъпка на развитие или пък може би обратното - бъдещето е в развиване на фината чувствителност? И ако за момент дори е възможно да си представите свят с изкоренени емоции, мислите ли, че това ще разреши някакви проблеми или просто съществуването ни ще се сведе само до оцеляване, обвито в... безкрайна скука?  [mhmm]

[Zatoichi]

А не са ли именно емоцийте основата на всяка човешка грешка.Тя не може да се владее,обладава бързо човека,като замъглява разума и го кара да върши спонтанни,необмислени неща.Не е ли точно емоцията онзи извечен враг с който човека се бори от толкова дълго време?Няма емоция-няма зло продиктувано от обърканите чувства.
Защо се водят войни,защо има толкова много убийства и зверства?Заради емоцията.Нека се замислим колко грешки сме допуснали в резултат на необмислени действия породени от различно емоционално състояние и колко след като сме послушали разума и сме дали точна преценка на ситуацията.Това е лошата страна на емоцията,добрата е,че тя прави животът ни пъстър и многообразен,измъква го от сивотата и логиката които определя разумът.Емоцията създава стимулът ни за живот.
Едно е ясно.Хладния и сдържан разум помага много повече,но изчезне ли емоцията,ще изчезне човешкото в нас.Ако искаме да съществуваме-ще слушаме разума,ако искаме да живеем-ще слушаме сърцето.
Уви,невъзможно е да се подчиняваме едновременно и на двете.В една ситуация трябва да мислим с главата,в друга въобще не трябва да мислим.

[Angel Soul]

Защо се водят войни,защо има толкова много убийства и зверства?Заради емоцията.

Аз не съм съгласна, че войните се водят заради емоции. Войните се водят заради интерес, който обещава по-добро съществуване за някого. Макар че войните наистина стават възможни, защото има желаещи да воюват, което пък е така, понеже е въздействано върху емоциите им, а най-вече върху чувството на страх- че ще бъде отнето нещо и затова трябва да се воюва, за да се защити. Всъщност в корена на войната за мен се крие инстинктта за самосъхранение, което аз не признавам за чувство (тук може да се спори, разбира се, но за целите на тази дискусия приемам тази гледна точка).

Аз не мисля, че липсата на емоция би разрешила много проблеми. Някои - да, свързани преди всичко с липсата на агресия. Но повечето проблеми в човешкия свят ми се струва възникват поради неспособност правилно да се обмисли и оцени дадена ситуация  :arrow: следователно и да реагира адекватно.

[ilusia]

Снощи гледах някакъв фантастичен филм за нашествие на извънземни, които,  видите ли, са оперирани от чувства. Филмът беше безкрайно тъп и неоригинален, но ми припомни и за други фантастични филми за бъдещето, в които се прокарват подобни идеи. То не бяха роботи, то не бяха извънземни, а имаше и вариант, в които хората съзнателно бяха взели това решение , за да живеят в свят без конфликти (мисля, че въпросният филм се казваше "Утопия" ). 

Свят бе чувства. Мислите ли, че това е следващ етап от развитието на човечеството, нещо като еволюционна стъпка на развитие или пък може би обратното - бъдещето е в развиване на фината чувствителност? И ако за момент дори е възможно да си представите свят с изкоренени емоции, мислите ли, че това ще разреши някакви проблеми или просто съществуването ни ще се сведе само до оцеляване, обвито в... безкрайна скука?  [mhmm]

ООо не.... не смятам , че това би било бъдеще...тоест би било пагубно бъдеще.
Самият факт , за решението да се преманат чувствата ще бъде породено от чувство... така , че къде е гаранцията , че това чувство или емоция или желание няма да са грешни ?
Чувствата... са движещата сила на света... чувствата ни тласкат напред...
Чувството за неудовлетвореност те кара да се учиш и развиваш.
Чувството те подтиква да търсиш щастие....
Емоцията те кара да обичаш....
Ако нощем , когато съм легнала да зелената трева на село и мириса й не ме опяни , ако нощем гледайки звездите не поражда познатият копнеж у мен... да това ще е пъкала...
Ада .... рай е дори страданието... рай , че чувствам и живея...рай :)
Свят без чувства... я по добре да умиргам още сега :>
Свят ръководен от хладен и пресметлив разум....ооо не :)
Източните вярвания имат  прекрасни начини да се извисят над някой чувства... но и това не одобрявам в прекалена степен...

[D`Eva]

Защо се водят войни,защо има толкова много убийства и зверства?Заради емоцията.

Аз не съм съгласна, че войните се водят заради емоции. Войните се водят заради интерес, който обещава по-добро съществуване за някого. Макар че войните наистина стават възможни, защото има желаещи да воюват, което пък е така, понеже е въздействано върху емоциите им, а най-вече върху чувството на страх- че ще бъде отнето нещо и затова трябва да се воюва, за да се защити. Всъщност в корена на войната за мен се крие инстинктта за самосъхранение, което аз не признавам за чувство (тук може да се спори, разбира се, но за целите на тази дискусия приемам тази гледна точка).

Аз не мисля, че липсата на емоция би разрешила много проблеми. Някои - да, свързани преди всичко с липсата на агресия. Но повечето проблеми в човешкия свят ми се струва възникват поради неспособност правилно да се обмисли и оцени дадена ситуация  :arrow: следователно и да реагира адекватно.

Съгласна съм , само ще отбележа ,че повечето войни се водят поради алчност , а алчността също е чувство /по скоро е отсъствие на щедрост или егоизъм в действие/.Липсата на емоции би довела до много по-страшни прояви . Хладният разум просто би прегазил всичко ако липсват чувствата на човечност. Не чувствата са виновни за болката , а безчувствието което я причинява.

[Angel Soul]

Илюзия, накара ме да се замисля какво внасят чувствата в нашия вътрешен свят и  каква точно е ползата от тях. И това, до което стигнах засега е, че те играят ролята на мотиватор или спирачка за действие, карайки ни да се чувстваме добре или зле. Всъщност ако бяхме лишени от чувства дали бихме имали стимул да правим каквото и да било? [mhmm]

Хладният разум просто би прегазил всичко ако липсват чувствата на човечност. Не чувствата са виновни за болката , а безчувствието което я причинява.

Именно. За това на мен ми се струва, че еволюционно е логично да вървим към развиване на фината чувствителност, а не към липса на емоции. Липсата на емоции би била стъпка назад ... от човека към чехълчето и еуглената, а не обратно... (дано! [lol])

[ilusia]

ОО да така е :)
Чувствата ни са катализатор на всичко :)
Когато стархът от чувството дойде... аз го използвам като движеща сила а не спирачка ;)
НИщо не може да ни нарани ако ние не си го позволиме

[Feanor]

Разум без чувства - по-точна дефиниция на чистото зло едва ли ще намерите.  :p

[ilusia]

МММ
не точно... свят без чувства с хладен разум да ;)
Но човек.... не съм много съгласна.... поня някой ще ми даде безстрастен съвет... в кашите дето се заплитам [lol]

[PurpleANGEL]

Намесвайки се в дискусията ви смея да твърдя, че престъпвате една много тънка граница - границата между чувство и емоция.
Някои от вас нищят идеята, че емоцията поражда войните и злобата, което не е съвсем така. Основната цел на войните се крие в първичните инстинкти, каращи котката, кучето, слона и всички останали животни да маркират територията си. Именно - запазването на някаква сигурност за рода, прайда или стадото, за което са отговорни. Разликата е, че човекът воден от манията си за величие желае все повече и повече сигурност, превръщаща се в алчност и жажда. Вярно е, че е имало и има войни на личностна основа, възникнали единствено поради емоцията на някой с накарнено високо его, но това не са водещите фактори в повечето състояли се до момента войни.

Относно това какво бихме спечелили или загубили чрез притъпяване на чувствата - много е просто - бихме изгубили идентичността си! Всеки човек чувства и усеща заобикалящия го свят по свой начин, което го прави различен от останалите. Притъпявайки това наше качество, бихме се превърнали в роботи, както спомена Angel Soul.

А притъпяването на емоциите се среща и днес в духовното общество под названието "смирение". Това не означава липса на емоции, а контролиране на първичните емоции, постигащо се чрез контрол над духа. Това не е страшно, за разлика от първото...

[ilusia]

Смиернието обаче не е точно към хората :)
Или поне моето не е ... смирена съм пред силата на стихиите , пред някой други сили... да пред неща който не са в моята власт и съзнавайки , че съм само частичка от всичко съм смирена ;)
Но нямам намерение да се смирявам към хорската или божествена глупост или надменност :)
И не смятам , че само чувствата ни правят различни :)
Те са един от компонентите

[Angel Soul]

Смирението започва точно от смирение към хората! Не случайно когато някой желае да бъде обучаван от велик учител, един от уроците, който се "преподава" е урок да бъдеш унижен, егото ти да бъде стъпкано и да се смириш - не само пред учителя си, а дори и пред хората, които ТИ поставяш на по-ниска позиция от себе си! Това да цепиш дърва и да миеш краката на учителя си не са случайни прищевки. Мдаааам ....

[ilusia]

Учител ?!
Хора ?
Думи....
Думи.... празни думи :)
СМирението не е изискване... то идва когато е нужно... когато се усети... усети към нещо по-висше от теб към нещо което го заслужава :)
Пред какво да се смиря , пред злобата ? Пред двуличието и лъжата ли ? Защо ? Те по-силни ли са от щастието , от мъдростта ? От силата на собствения път ? По силни ли са от някого изобщо ? Смирението към плътски страсти е едно , друго е към някой други неща . Смирението е приемане и осъзнаване на силата... аз не признавам тези неща , съответно не се смирявам пред тях , побеждавам ги
Учителят идва когато ученикът е готов.
Съответно когато се  захваща с него истински достойният учител не изисква нищо !
Той дава каквото може.... а дали ученикът ще приеме нешата , ще ги усвой е негов проблем
Учителят винаги знае , че НИКОГА НЕ Е повече от своят ученик !
НИкога не му говори снизходително и децки :)

[PurpleANGEL]

Смиернието обаче не е точно към хората :)
Или поне моето не е ... смирена съм пред силата на стихиите , пред някой други сили... да пред неща който не са в моята власт и съзнавайки , че съм само частичка от всичко съм смирена ;)
Но нямам намерение да се смирявам към хорската или божествена глупост или надменност :)

Нима не си безсилна пред човешката глупост или надменност?

Учител ?!
Хора ?
Думи....
Думи.... празни думи :)
СМирението не е изискване... то идва когато е нужно... когато се усети... усети към нещо по-висше от теб към нещо което го заслужава :)
Пред какво да се смиря , пред злобата ? Пред двуличието и лъжата ли ? Защо ? Те по-силни ли са от щастието , от мъдростта ? От силата на собствения път ? По силни ли са от някого изобщо ? Смирението към плътски страсти е едно , друго е към някой други неща . Смирението е приемане и осъзнаване на силата... аз не признавам тези неща , съответно не се смирявам пред тях , побеждавам ги

Празни са думите само за глухия, който не ги чува...
Може ли някой да определи дали злобата или щастието е по-силно? Ако можеше, нямаше да го има едното от двете... А нима мислиш, че можеш да победиш злобата, двуличието или лъжата? Я стига! Опомни се и намери мястото си! Само така ще разбереш думите ми...
Жокер: Плътското смирение не е това, за което говоря!  :>

[PurpleANGEL]

Учителят идва когато ученикът е готов.
Съответно когато се  захваща с него истински достойният учител не изисква нищо !
Той дава каквото може.... а дали ученикът ще приеме нешата , ще ги усвой е негов проблем
Учителят винаги знае , че НИКОГА НЕ Е повече от своят ученик !
НИкога не му говори снизходително и децки :)

Ако учителят идва, когато ученикът е готов, тогава къде е тръгнал учителя изобщо?!?
Достойният учител изисква всичко - душа и мисъл! А дава само ако види, че има на кой да го даде.
Ако бе проблем на ученика дали ще разбере, тогава учителя нямаше да се захваща с него изобщо!
И за финал - напротив! За да разбере колко има да научи, на ученика трябва да му се покаже до къде е стигнал, иначе той би се лутал по пътя на развитието си. Само недостойните ученици приемат думите на учителя си като обида и често те биват отхвърляни от обучение...