"Европейци сме ний, ама все не до там"

[ava]

Европейци сме ний ама все не дотам.
Аз вярвам в туй и няма да се дам.
Така е, лъжем се, че по култура ще ги стигнем.
Лъжем се, но тайно пак ще си намигнем.
Защо ли заблуждаваме се, че сме най-...,
когато виждаме, че бай ви Ганьо своето си знай.
Докат' не се отървем ний от тоз типаж,
не ще да тръгнем към Европа с достоен екипаж.
Ще мислим, че сме европейци славни;
ще се лъжем, че дните наши ще са плавни.
Но буря ще се зададе, признайте вий,
щом истината някой от нас открий.
Мъките родилни са за нашата култура;
Мъки, след които ще се питаме дали си струва.
Въпроси ний ще нижем на верижка златна,
но от усилията ще излезе ли реколта благодатна?
Млади българи днес гонят мечтите си....
Бурен вятър ма запад отвя братята и сестрите ни.
И сами оставаме във границите тесни,
изправяме се ний пред задачи, тъй нелесни.
И има още хора, опитващи се да са честни,
но останалите атакуват ги със слова кои от кои по – бесни.
Нека замислим се бай Ганьовци ли днес сме ний
или народът има перспективи йощ да се развий?
Разделяме се вече ний на две –
едните тук остават, другите пък – не.
Едните ум и култура в себе си възпитават,
а глупавите стягат куфара и заминават.
И тъй бай Ганьо ни прославя
като простащина навред посява.
Той представя ни в Европа,
а проси тежък бой със сопа.
И докат' продължава да ни слави
всеки от българина ще се пази.
Защото бай Ганьо е прост и циничен,
той е безсрамен, до болка двуличен.
Всеки, видял същността му сега,
взема го като обект за шега.
Ще позволим ли все да ни се смеят
или ще се стремим с палмови листенца да ни веят?
Народът български е тъй велик,
нима бай Ганьо ще срути туй за миг?
Само от нас зависи това –
в ръцете наши е святата ни съдба.
За туй нека се стремим да се обогатим!
Нека!Нека да се защитим!
Бай Ганьо веч умря!
Нека възтържествува нашата страна!
Нека станем европейци ний до там!
Но ще стане ли туй чудо? –
тоз въпрос ще ви задам!