Проекция на безкрайност

Started by Gentiana, May 27, 2006, 01:45:34 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Аз съм нощна птица...
Спя денем,
а в нощите
кълва душите на звездите.
Рони се звезден прах
и пътеката лунна замъглява
като воала на ханъма-
ефирно бял.
Танцува източен танц
светлината
над дясното ми рамо,
където перушината
е някак си по-...
Сърцето...
Имат ли сърца
нощните пернати?!
Винаги са някак безплътни,
изплъзват се,
тъмнеят като мъха по скалите
винаги и на всяка цена оцелял.
Нощна птица...
Проекция на това, което сънуваш,
когато капнал от умора
се срутяваш в самотното си легло.
Грак или музика е това което чуваш?
Не е ли все едно...
Искаш ме
и ще ме приемеш такава,
каквато съм...
Само не питай защо!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Объркано-хаотична
душата ти плаче за нежност.
Противопоставяш се в мрака
на бялата снежност,
облечена в люляково -
черна котка примамваш.
В тъмни доби своите тайни
на странници чудни разкриваш,
от теб са омаяни -
в черното на душата си
с един дъх пеперуди приспиваш.

Gentiana

Приспивам пеперуди
и те като дъжд валят тихо в здрача,
в онзи час фатален,
когато за нежност душата ми плаче.
Поредният странник
с тайните ми под мишница си заминава.
Прогарят рани в душата му,
потресен той ме заклеймява.
Люлякови са вече и очите ми
от дългото взиране
в недокоснати нощи.
Черните котки
правят на парцали дните ми.
Събирам ги,
но дали си струва това още?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Кой знае?
Може би пък си струва.
Тайните на (не)битието
само Бог може да ни ги нарисува.
Понякога се отказвам да гадая  -
че съм ангел ме е срам да си призная...



Gentiana

Само Бог може,
но той често си мълчи там горе.
Не говори за ангелската си природа,
защото има много зли сърца,
които перушината ще ти оскубят
за да окичат шапките си. Суета.
Това, което е неизречено,
само то остава.
Другото бавно се разтваря
в утринната мъгла.
Тишината
с вятъра спира
да спори.
И остава една
безгранична пустота.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

#5
Ех, какъв стихотворен край
ми постави!
За пустота ли да пиша?
Не искам!
Защо нощта си в каца
с надпис "празно" удави?
Защо така неприятно
нощната муза накисна!  [plezz]

Gentiana

Пустотата е дреха,
в която цветовете се скриват.
Там си почиват и събират сили
за нови дела.
Тя е илюзия за тъга,
само силните я разбират.
В нея се отразява
нирваната на мига.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

FALLEN

Браво момичета..... [plqs plqs] [plqs plqs]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...