Скиталческо сърце...

[FALLEN]

[i love you2]
Заспиваш ли?Аз май че те събудих...
Не ме пъди,аз съм гостенка една.
Толкова ми се говори,а не мога.
Устата ми пресъхна да мълча...
Вървя от край време по един и същи път
и не мога да намеря вярната посока.
Сякаш съм изгубила нещо,или някой?!
Вървя,а се спъвам постоянно от безсилие...
Скитам за да търся нещо,или някой...
Ровя се в улиците сред боклуците и търся нещо или някой...
Но къде да го търся нямам представа,
както и дали изобщо има смисъл да се надявам?!
Объркана съм,паче ми се,а не мога да сторя нищо...
Мога да приема всичко и да се правя,че живея...
Да се преструвам и да се надявам,че си вярвам.
Приех или по-точно трябва да приема условията,
няма път,а аз продължавам да търся нещо,или някой...
Но сърцето ми си избра така,
скиталческо сърце,до кога ще издържиш?
Не мога да го спра,не мога да се изправя срещу себе си.
Тъгата може и да отмине някой ден...
Аз трябва да съм силна,за да продължа наред...
Но светлината в тунела изгасна,
изпари се заедно с надеждата ми...
Безволието ми само ми помага в този момент...
Всичко и всички са ми до болка безразлични...
А никога досега не бях така...това не съм аз,
не се познавам...
Това е реалността,деиствителността,
в която не исках,но се принудих(сама) да живея...
***
А ти все още ли не спиш?
Кого се надяваш да видиш?
Това е просто една измислена история,
за момиче без мечти,без име,без любов...
Вината и е,че обичаше...
Затова и загуби себе си...
А ти,не ме пъди,аз само ще приседна
и ще те гледам докато спиш...

Скиталческо сърце,пред него не се издавай,
не му показвай,че търсиш нещо или някой...
сред този ад от боклуци и безсмислени правила,които никой не спазва.....
[i love you2]

[lioli]

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
[pisna miii] [pisna miii] [pisna miii]
Като сте изчерпани защо не се разходите?

[FALLEN]

Тъй като точно това стохотворение четох,се вдъхнових и започнах по негово подобие.Хареса ми идеята.Които не иска да го чете,на сила никои не го кара.Мисля,че не е точно същото,само началото е "еднакво"...Все пак мерси за критиката,имаш право.
А пък за изчерпването и разходките... всеки ден се разхождам и бягам...определено не ми липсва вдъховение.... [slun]

[FALLEN]

Ето и утешителния вариант
:arrow:

[i love you2]
Вървя от край време по един и същи път
и не мога да намеря вярната посока.
Сякаш съм изгубила нещо,или някой?!
Вървя,а се спъвам постоянно от безсилие...
Скитам за да търся нещо,или някой...
Ровя се в улиците сред боклуците и търся нещо или някой...
Но къде да го търся нямам представа,
както и дали изобщо има смисъл да се надявам?!
Объркана съм,паче ми се,а не мога да сторя нищо...
Мога да приема всичко и да се правя,че живея...
Да се преструвам и да се надявам,че си вярвам.
Приех или по-точно трябва да приема условията,
няма път,а аз продължавам да търся нещо,или някой...
Но сърцето ми си избра така,
скиталческо сърце,до кога ще издържиш?
Не мога да го спра,не мога да се изправя срещу себе си.
Тъгата може и да отмине някой ден...
Аз трябва да съм силна,за да продължа наред...
Но светлината в тунела изгасна,
изпари се заедно с надеждата ми...
Безволието ми само ми помага в този момент...
Всичко и всички са ми до болка безразлични...
А никога досега не бях така...това не съм аз,
не се познавам...
Това е реалността,деиствителността,
в която не исках,но се принудих(сама) да живея...
***
А ти все още ли не спиш?
Кого се надяваш да видиш?
Това е просто една измислена история,
за момиче без мечти,без име,без любов...
Вината и е,че обичаше...
Затова и загуби себе си...
А ти,не ме пъди,аз само ще приседна
и ще те гледам докато спиш...

Скиталческо сърце,пред него не се издавай,
не му показвай,че търсиш нещо или някой...
сред този ад от боклуци и безсмислени правила,които никой не спазва.....
[i love you2]

[Angel4eto_sl]

 :)

[lioli]

 [smeeh]Вече и фен клуб си имаш И с какво те утешава това

Но светлината в тунела изгасна,
изпари се заедно с надеждата ми...
Безволието ми само ми помага в този момент...
Всичко и всички са ми до болка безразлични...
А никога досега не бях така...това не съм аз,
не се познавам...
Това е реалността,деиствителността,
в която не исках,но се принудих(сама) да живея...

[pisna miii]

[FALLEN]

Знаеш ли,изобщо не знам защо спориш...Така че ще си замълча [kiuchekdens] [bgzname]

[exclusive]

Незнам защо спорите наистина..на мен лично много ми хареса..дори ме вдъхнови..ето част от моето "скиталческо сърце"..

През океани от сълзи вървя
и бродя из ниви от тъга..
на края на скала стоя..
Къде..къде намирам се сега?!

Прашинка съм от вятъра отвяна,
от вятъра..на някъде..сама..
Не мога дори за миг аз да остана
и пак във тъмното вървя..

[Angel4eto_sl]

Искам да кажа само едно,че и двете стихчета са страхотни!Дори това на Д.Дамянов нашата госпожа по музика измисли мелодия и пяхме тази песен -  въпреки, че само с  части от текста....

[reinbow]

За да спрат съвсем споровете ето го и моят варинт вдъхновен от същото произведение на Д.Дамянов. Да не говорим, че имам още доста вдъхновени именно от него и не виждам нищо лошо в това!!!!

Прости ми

Прости ми, че внезапно те събудих,
но нямам сили вече да мълча,
сърцето ми от болка се пропука
в гръдта ми зейна стенеща душа.
Очите ми пресъхнаха като пустиня,
изчезна блясъкът им в някакъв пожар,
сега живея като в зла магия,
животът ми превърна се в кошмар.
Не зная как да срещам дните
и нощите и всичко в този свят,
не мога да забравя и очите
и погледът, във който изгорях.
Да! Твоят поглед ме изпепели!
Погледнеше ли ме изгарях като свещ.
Ти с тез очи живота ми разби,
а днес остави ме като ненужна вещ.
Сега сама съм, а така ми се говори,
но с теб не мога мъката да споделя.
За мен сърцето си ти не отвори.
Дели ни адска каменна стена,
която ти да сринеш не поиска
и ме остави вън съвсем сама...
Прости! Аз май те отегчавам?
Не се сърди! След миг ще си вървя!
Неканена дойдох, а нежелана ще си ида
и веч не ще прекрача твоя праг.
Аз ще си ида, но не ще забравя
очите, със които ме унищожи!
Прости ми! Но сърцето не прощава,
а споменът остава да гори!

[mishleto_]

Мила въобще не ги гледай какво пишат, стихчето ти е СУПЕР :)

[lioli]

За да спрат съвсем споровете ето го и моят варинт вдъхновен от същото произведение на Д.Дамянов. Да не говорим, че имам още доста вдъхновени именно от него и не виждам нищо лошо в това!!!!

Прости ми

Прости ми, че внезапно те събудих,
но нямам сили вече да мълча,
сърцето ми от болка се пропука
в гръдта ми зейна стенеща душа.
Очите ми пресъхнаха като пустиня,
изчезна блясъкът им в някакъв пожар,
сега живея като в зла магия,
животът ми превърна се в кошмар.
Не зная как да срещам дните
и нощите и всичко в този свят,
не мога да забравя и очите
и погледът, във който изгорях.
Да! Твоят поглед ме изпепели!
Погледнеше ли ме изгарях като свещ.
Ти с тез очи живота ми разби,
а днес остави ме като ненужна вещ.
Сега сама съм, а така ми се говори,
но с теб не мога мъката да споделя.
За мен сърцето си ти не отвори.
Дели ни адска каменна стена,
която ти да сринеш не поиска
и ме остави вън съвсем сама...
Прости! Аз май те отегчавам?
Не се сърди! След миг ще си вървя!
Неканена дойдох, а нежелана ще си ида
и веч не ще прекрача твоя праг.
Аз ще си ида, но не ще забравя
очите, със които ме унищожи!
Прости ми! Но сърцето не прощава,
а споменът остава да гори!

[inloveee] [inloveee] [inloveee]

За теб ЦВЕТЯ!
Едно е да те вдъхнови,съвсем друго да го препишеш половината!

[FALLEN]

Благодаря на всички,писали стихчета... [heart__]

[FALLEN]

Незнам защо спорите наистина..на мен лично много ми хареса..дори ме вдъхнови..ето част от моето "скиталческо сърце"..

През океани от сълзи вървя
и бродя из ниви от тъга..
на края на скала стоя..
Къде..къде намирам се сега?!

Прашинка съм от вятъра отвяна,
от вятъра..на някъде..сама..
Не мога дори за миг аз да остана
и пак във тъмното вървя..

Май сме на една вълна...Браво за стихчето... [cvetee] [inloveee] [bravisimo] [inloveee] [cvetee] [bravisimo]

[FALLEN]

За да спрат съвсем споровете ето го и моят варинт вдъхновен от същото произведение на Д.Дамянов. Да не говорим, че имам още доста вдъхновени именно от него и не виждам нищо лошо в това!!!!

Прости ми

Прости ми, че внезапно те събудих,
но нямам сили вече да мълча,
сърцето ми от болка се пропука
в гръдта ми зейна стенеща душа.
Очите ми пресъхнаха като пустиня,
изчезна блясъкът им в някакъв пожар,
сега живея като в зла магия,
животът ми превърна се в кошмар.
Не зная как да срещам дните
и нощите и всичко в този свят,
не мога да забравя и очите
и погледът, във който изгорях.
Да! Твоят поглед ме изпепели!
Погледнеше ли ме изгарях като свещ.
Ти с тез очи живота ми разби,
а днес остави ме като ненужна вещ.
Сега сама съм, а така ми се говори,
но с теб не мога мъката да споделя.
За мен сърцето си ти не отвори.
Дели ни адска каменна стена,
която ти да сринеш не поиска
и ме остави вън съвсем сама...
Прости! Аз май те отегчавам?
Не се сърди! След миг ще си вървя!
Неканена дойдох, а нежелана ще си ида
и веч не ще прекрача твоя праг.
Аз ще си ида, но не ще забравя
очите, със които ме унищожи!
Прости ми! Но сърцето не прощава,
а споменът остава да гори!

Браво [heart__]