Любовта ти - грешната, зографино...

[Gentiana]

Рисуваше я...
На светлината
на църковните свещи
очите и имаха
блясъка на изгрев,
когато цъфтят черешите,
а ефирните им венчелистчета
се закачат с вятъра.
Рисуваше я...
Иконата щеше да бъде
много красива,
защото за всяка мазка
вземаше боя от душата си,
покорена от красотата
на тази Дива.
Сведи очите си дръзки,
зографино!
Гордата севастократорка
не е лъжица
за устните ти зажаднели.
Не смей да я гледаш
повече от необходимото.
Не бълнувай за гърдите и бели.
Усети ли нещо севастократорът...,
мислиш ли, че ще има оцелели?!
Рисувай и бичувай душата си
с камшиците на косите и -
диви нощни къпини.
Всяко трънче -
дума от молитва да бъде.
Рана, която ще заздравява с години...
Не го гледай така, севастократорке!
Цариците с зографи не се закачат.
Дори, когато в плътта им
бели и червени рози цъфтят и вехнат,
господарките нямат право да плачат.
Платното вече започва да пари-
страстта на зографина
цветовете чисти в огньове прави.
Мадона рисува ли се с нечисти мисли,
майсторе?
Моли се! Ридай! Изсъхвай в тъмното!
Свети като свещица божия,
само устните си не разтваряй.
Двете думи, които искаш да и кажеш,
право в пъкъла ще ви изпратят.
Младостта и красотата ви
по стените хвърлят сенки червени.
Но тя  е чужда -
повтаряй си го...Повтаряй!
Забравиш ли го-
двама ще си изпатят.
Два гроба в земята
ще се отворят студени.
Рисуваш ли още, зографино?!
Рисуваш ли...Или плачеш?

[`Fallen_Angel`]

Как го правиш ... как вкарваш толкова картини в главата ми  :)

[Gentiana]

Не ги дръж там, слънце, извади ги, нарисувай ги  :)
Иначе главичката ти ще се пръсне...
А как го правя?!...Ами още не знам точно.
Важното е да го правя. Хубаво е, когато красотата ражда красота.
Струва си...