Не питай...

[KUKLI4KATA]

  Не питай дали ме боли от това, че се разделихме – въпросът е излишен, а отговорът дори без него е "да".
Не питай дали се обвинявам и дали плача, не питай дали съм добре и дали те забравям – знаеш. Като стъпкана съм с тежки обувки, и съм обезцветена като самодива загубила песните си. И не спя, нито бодувам.
Толкова много неща се случиха в мен след теб, че не заслужавам вече душата "сигурна".
Не се запомнихме само с доброто, както обеща. И както ти обещах. Мразиш ме, защото те наранявам с безразличие – а аз съм толкова щастлива, защото чак сега провокирам чувство от теб към мен. Чак сега...(значи загубили сме хилядите дни и нощи, и обещания, надежди – те бяха уж направени от чувства). Не успях да те накарам да се смилиш. И сега ме мразиш, а аз съм щастлива.
Обичам понякога да оставям врати след себе си – широко отворени или открехнати, незаключени. А след тебе няма – защо?
Защото това, което ти промени в мен, това което направи беше, че ме спираш да бъда така добра както искаш. А ти искаш след всичко, което преживях и преживявам – да се откъснеш от мен, за да си с друга (на моето място и в моето време) – ти искаш да си щастлив.
Не забравяй за Господ и лудия земен баланс – той всичко вижда и сега ти ме оцветяваш в тъмни цветове, защото искаш да си щастлив, а не си. Ако не беше така – аз щях да съм нещастна. Изживях достатъчно.
Ще извали последния дъжд – забрави ме с него.
Ще си отидат последните думи – остави ме с тях.
Защото няма истински да се разделиш, докато не се освободим един от друг.
Искаш го.
Аз също.



 

[pumpal_]

мн е хубаво по истински слу4ай ли са стиховете ?