Танго д` аморе

Started by Gentiana, October 12, 2005, 21:39:24 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Някой ден
ще затворя вратата
под носа на вятъра
и ще го оставя
шапката да си гони.
Ще разпръсна
по масата
куп карамфили,
в прозореца
ще почукват
голи клони.
Настроението ще е
минорно-лигаво,
а в косите си
ще сложа роза.
Танго д` аморе
ще си свиркам,
напук
на житейската проза.
Ти ще дойдеш
внезапно-учудено
и ще ми подариш
хризантема.
После чай или кафе
ще пием,
ще си говорим
на всякаква тема.
В гласовете ни
дъждът ще плаче
и нещо свое ще иска.
Очите ти
са слънчеви зайчета.
Да потъна в тях
поемам риска.
Ще целунеш пулса ми
върху китката
на ръката,
водеща към сърцето
и целувката
до него ще стигне.
Посланието ти
ще бъде прието.
После...
просто ще те изпратя
до вратата на времето.
Някой, някъде
чака те, приятелю -
хайде, тръгвай...
С тебе сме временни.
Носи ме в себе си
като пощенска картичка.
Много- много
не се вживявай.
И да се намачка
лицето ми,
споменът
непроменен
ще те сгрява.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

любовно танго...представям си твоите стихове облечени в реална музика,казвам реална,защото те сами по себе си са музика;)
Let your soul be your pilot

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

#3
Quote from: Gentiana on October 12, 2005, 21:39:24 PM
Ще целунеш пулса ми
върху китката
на ръката,
водеща към сърцето
и целувката
до него ще стигне.



Страхотно измислено...Прекрасно просто... За пореден път съм без думи [a taka]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

Радвам се, че ти харесва... :)
Между другото, забелязала съм , че китките са много чувствително място, сякаш там има някакви енергийни канали, през които протича енергия отвън, на някакво невидимо, по-висше ниво и прониква в нас.
Поне моите ги усещам така...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

#5
Хмм... Ще го имам впредвид :) Дори още утре мисля да проверя дали само ти усещаш твоите така  [namigG]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

#6
От вътрешната им страна, точно под дланта,на около половин сантиметър, гледано отвътре навън...има нещо като вдлъбнатини. Поне при мен е така.
Точно там се чувства прилива на енергия.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

everlasting

Хареса ми цялостната идея и историята :) Хубаво е [inlovee] [inloveee]
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.