Посред буря

Started by Angel Soul, May 17, 2006, 23:34:55 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Angel Soul

Стъпките ти тихо отшумяват.
Стоя сама, вали - порой .
Измокрена до кости
влизам вкъщи.  Вечерям,
гледам блудкав сериал .

Далеч със теб е някъде умът ми,
вдигам телефона - за пореден път
- зает сигнал. Бурята домът ни
трудно ще засегне ... не работи само
старият, повреден явно ... телефон .
.......................................

PurpleANGEL

Телефонът гласовете ни разделя,
но душите заедно летят.
В сънищата знам - ще те намеря,
любовта ни там не ще я спрат.

Бурята бушува,
но остава вън от нас,
Небесата ни ревнуват,
но над любовта ни нямат власт!

Angel Soul

Нямат ли?
Така ли мислиш?
За тях сме просто
кукли на конци!
Забравили сме
свойте идеали,
подчинени сме
на нечии игри ...

Щастливи ли сме?
Аз не зная.
Уморена съм
от толкова стени!

Не искам
само в сънищата си
да те познавам.
Събудя ли се -
няма те, уви.