Вслушай се...

[intotherain]

Вслушай се в гласът на Вселената,който ти показва правилния път.Вслушай се в шепота на сверите,спри и се услушай внимателно.Не позволявай на враговете си да ти отвличат вниманието искайки да те погубят оплитайки те в злословията си,като заглушават мъдростта на Вселената.Обръщай внимание само на съществата желаещи твоето добро.Всичко се върти,не спира нито за секунда,всички са зашеметени от внезапните решения на живота-да погубят нечий живот и за какво...само и единствено,за да се зароди нов,който може да се окаже много по-недостоен от предишния.Но това е вечният кръговрат на живота,които не може да бъде спрян с човешката болка.Тъгата е нужна за едно просто съществуване,но никога не бива да е на преден план,защото ако това стане ще се погубиш и въпреки твоето съществуване ще скъсаш кръговрата на Вселената,който представлява живота-израстването в емоционална и професионална сфера.Сълзите ще те заробят завинаги и за какво...Не можеш да живееш в миналото,защото ще се погубиш,но можеш да продължиш напред,отначало със сведена глава,но после ще започнеш да се "издигаш",докато един ден не осъзнаеш,че си гордо изправен мислейки само за бъдещето.И когато доиде този ден ти ще се сещаш с лека тъга за отминалите дни,но нищо повече,вече няма да живееш в тях и това ще бъде постижение,с което не всеки може да се похвали.
Ако плачеш,ако тъжиш,няма да разбереш кога мъката те е превзела напълно и си загубен безследно.Ако,ако..не позволявай това "ако" да стане твоята реалност,каквото и да се е случило,защото тогава не след дълго ще съжеляваш горчиво и ще изплачеш много повече сълзи от колкото сега.Поплачи си ,но знай кога да спреш.Не се губи в своята мъка,защото приятелите ти няма да могат да те намерят.

[Smahnata^BG^]

Доста е добро! :)