умираща душа

[ilusia]

Каква е тази болка тъй трънлива ?
Каква е таз съдба не справедлива ?
Намерих те за да те загубя...
Намерих те а нямам право на това
Открихте ала злочеста е таз съдба....
тя погубва бавно моята душа.

Векове и ери разделят ни сега
разделя ни света със своята тъга.
Нямам право да те искам във нощта
Нямам право над любовта....

Капе кръв от лицето ,
в бездната на морето.
Умира моето сърце,
ранено крило на дете.

Болката е толкова горчива
тъй силна и парлива...
На кръстопът сега
между приятелсто и любовта

Немога нея да загубя...
Немога тебе да спра да любя,
ти си моето сърце...
Живот .... любов...
Тя е моето дете...
съдба покров....

И толкова силна е болката
и тъй непозната
И умира днес душата...

[/u]

[mishleto_]

невероятно е :)

[andromeda]

 [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Умира, за да се роди наново,
феникс огнен възкръсва от прахта,
носещ в душата светлина и слово,
ще призове стихиите на любовта!
С целувка тъгата ще отпие,
раните с поглед ще заличи,
и всичко що в сълзите ти се крие,
с дъх горещ ще пресуши.
Дарена с дух по-силен от тлента,
дарена с ангелско сърце като дете,
никой не ще ти отнеме това,
което ти бе подарено от синьото небе...
[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]

[ilusia]

Подаръци няма в света
всичко е борба и мъка
Няма дарове от сърце
всичко е в човешките
крехки ръце ....

нежно е човешкото сърце
понякога лесно то гине
в пламъци и огньове
във вихрите на робове...

Сълзите чудо са човешко
сълзите мокро влажно нещо
в дни на болка и тъга
лесно идват през нощта....

И трудно е когато знаеш
че сълзата е добра
заслужено пада
в човешката снага....

И трудно е когато таз сълза
се ражда в огънят на любовта
и болка е когато таз сълза
е заслужена за вечността
и последната която
струва си плача

[Ангелче]

[inloveee] [inloveee] [inloveee]

Умирам ли? Една ръка протягам аз към теб...
Не стигнах с поглед синевата...
Умирам ли, че твоята усмивка е навред!!!!
Макар умираща ликува и душата.

Прощаваш ли, че моята слабост любовта е?!
Прощаваш ли ,че огън съм изпепеляващ?!
Прощаваш ли, любов, че те мечтая...
и ти си моят залез... недогарящ.

Умирам ли?! Аз вече зная!
Ръката ми докосва те едва...
Прощаваш ли... дори накрая...
душата си от пламъка да съхраня.

[tuik]

Изгубен път, изгубена надежда,
изгубен дух бавно ме отвежда,
към свят различен, свят без чувства,
защо ли тръгнах аз със него...
сега душата ми е пуста

Мечта напразна, чужда воля,
висчко мразя, не мога да се моля,
не съм човек, не съм животно,
сега съм камък, дърво самотно...

Не съм светец, не съм и грешник,
Не съм щастлив, не съм и клетник,
Не сън болнав, не съм и здрав
нито мек или корав...

Мъртъв камък във живата вода,
това съм аз, на фона на света

[ilusia]

[inloveee] [inloveee] [inloveee]

Умирам ли? Една ръка протягам аз към теб...
Не стигнах с поглед синевата...
Умирам ли, че твоята усмивка е навред!!!!
Макар умираща ликува и душата.

Прощаваш ли, че моята слабост любовта е?!
Прощаваш ли ,че огън съм изпепеляващ?!
Прощаваш ли, любов, че те мечтая...
и ти си моят залез... недогарящ.

Умирам ли?! Аз вече зная!
Ръката ми докосва те едва...
Прощаваш ли... дори накрая...
душата си от пламъка да съхраня.

Раждам ли се в теб любов ?
Умирам ли за твоя зов ?
Раждам ли се пак сред синева,
окен от чувства и сърца
от мисли и дела ?

Раждам ли се аз или загивам
Умирайки те преоткривам
когато трябва аз да си отида
устните мълвът молитвата една
пак да бъда жива някога [heart__]

[tonnny_bg]

Поздравления,мило.Хубаво и тъжно стихче,но искрено. [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

[ilusia]

Изгубен път, изгубена надежда,
изгубен дух бавно ме отвежда,
към свят различен, свят без чувства,
защо ли тръгнах аз със него...
сега душата ми е пуста

Мечта напразна, чужда воля,
висчко мразя, не мога да се моля,
не съм човек, не съм животно,
сега съм камък, дърво самотно...

Не съм светец, не съм и грешник,
Не съм щастлив, не съм и клетник,
Не сън болнав, не съм и здрав
нито мек или корав...

Мъртъв камък във живата вода,
това съм аз, на фона на света

Копнея аз за твоят дух
искам да ме отведе
там където няма чувства
само усмивки на малко дете.

На чувствата си затворничка сега
пия от живата вода
но никак не е сладка
горчи в сърцето ми
рови бразди

Искам да си ида ...
НО в браздите семенце покълна
полято с живата вода...
зная вечно ще расте
в мигове и векове

[ilusia]

Поздравления,мило.Хубаво и тъжно стихче,но искрено. [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

Красота
миг от вечността
във света топи се
остава само ден
а може би пък два
любовта не е лесно
тъй сега..
да си иде в тъгата

[tuik]

Семенце ли? Не, бих казал песъчинка,
смърт отронена в живота,
вековен спомен, овехтяла снимка,
последната и първа нота

Песъчинка, върху благодатна почва,
дори в съюз със живата вода
докъде би стигнала...? До нокът...
на кой му пука за това...

Но не си отивай, остани...
превърни се в свещенна пидамида,
гордо своята глава вдигни,
нека ново чудо светът да види...

[ilusia]

Семенце ли? Не, бих казал песъчинка,
смърт отронена в живота,
вековен спомен, овехтяла снимка,
последната и първа нота

Песъчинка, върху благодатна почва,
дори в съюз със живата вода
докъде би стигнала...? До нокът...
на кой му пука за това...

Но не си отивай, остани...
превърни се в свещенна пидамида,
гордо своята глава вдигни,
нека ново чудо светът да види...

Ни зрънце , ни прокоба
ни тежката окова ,
ни клетва зла...

Само обичи нежна тъга...
Главата ще надигна
пак ще литна аз
във висини и мрак
сред падащи звезди
и ноти - песни на
умиращите птици :)

[`Fallen_Angel`]

Знаеш какъв е изборът ти  - аз го приемам и няма да си ида заради него :)

[ilusia]

ВЪпросът е... аз приемам ли го ? :)

[Ангелче]

[inloveee] [inloveee] [inloveee]

Умирам ли? Една ръка протягам аз към теб...
Не стигнах с поглед синевата...
Умирам ли, че твоята усмивка е навред!!!!
Макар умираща ликува и душата.

Прощаваш ли, че моята слабост любовта е?!
Прощаваш ли ,че огън съм изпепеляващ?!
Прощаваш ли, любов, че те мечтая...
и ти си моят залез... недогарящ.

Умирам ли?! Аз вече зная!
Ръката ми докосва те едва...
Прощаваш ли... дори накрая...
душата си от пламъка да съхраня.

Раждам ли се в теб любов ?
Умирам ли за твоя зов ?
Раждам ли се пак сред синева,
окен от чувства и сърца
от мисли и дела ?

Раждам ли се аз или загивам
Умирайки те преоткривам
когато трябва аз да си отида
устните мълвът молитвата една
пак да бъда жива някога [heart__]

Ти си жива в морската пяна
и ми шепнеш с вълните за бурята в твойта душа...
И морето е всичко, любов и измама
аз те заричам... с вълните ела!
Ти ще живееш на морското дъно...
най-красивата морска звезда!
Не е вярно ,че в морето потъваш...
Не е вярно...то е света ти сега!