Тъмнината част от нас

[ilusia]

Тъмнината част от нас.
Човек обича да е добър. Това го прави щастлив. Онова гъделче вътре в нас , онази безкрайно стопляща тръпка , че си добър и полезен. Че обичаш и си обичан. Чувстовото за благородство... Водила съм доста спорове по въпроса  , че добротата е егоистична подбуда. Че си добър заради собственото си его и самочувстие.
Не смятам така :) Доброта няма. Не и в онзи иносказателен смисъл на думата " добро". Хората така погрешно я разбираме... толкова себично я тълкуваме. Добротата не е да предпазиш някой от падането... добротата е да му подадеш ръка и с топла усмивка да му помогнеш да се изправи. Не ти да го изправиш... това е егоистично и в никакъв случай не е помощ. Но... сега думата ми не е за доброто , а за осъзнаването на злото.
Злото е част от нашата природа. Небето никога не е само светоло и радушно. Слънцето не винаги е тополота и живот. И човек не е само добро. В него са изпредени сякаш от невидими , тънички нишчици енергии и тези нергии понякога са доста лошики :) НИма има някой от нас , които никога не е изпитвал злоба , огорчение , ненавист ?
И защо я отричаме ? Защо никога не приемаме онова " зло " което е в нас ? Така ние отричаме себе си , и сме фалшиви дори пред себе си. Често говорим за маските носени пред другите.... и забравяме за тези който носим пред себе си ;)
Не е страшно да го правим , но трябва да владеем себе си и емоциите си. Иначе можем да се поддадем на онова мътничко нещичко в нас. Ето примерче огато си изпълнен с жестока ненаист и омраза към някого това те прави многократно по-силен, но ако бъдеш заслепен от тези твои чувства (особено ако не можеш да контролираш емоциите си) това може да доведе до доста неблагоприятни посладици за теб самия. Същото може да стане и с прекомерната любов... Просто човек трябва да се опознае и разбере... Това е малко като секса и самозадовляването... всички го отричат но тайничко нощем всеки го прави, понякога дори на сън за да се скрие от себе си ....

[tonnny_bg]

Защо да отричаме тъмнината и злото?Не,просто не и придаваме такова значение,каквото придаваме на доброто и на красивото,защото се борим с нея и искаме макар и пред себе си да излъжем ,че сме я победили.Не ни се удава много успешно.Човек трудно може да излъже себе си :).Но се сремим към това.

... че добротата е егоистична подбуда. Че си добър заради собственото си его и самочувстие.

Е,защо ?Да си добър си е хубаво и заради другите,не само заради теб самия.На твеб ти е хубаво ,защото виждаш че другия е щастлив от това се чувстваш и ти добре. [inlovee] [inlovee]

[Angel Soul]

Пак интересни въпроси е родила главицата ти! :)

Всъщност за да се отговори на твоите питанки, първо трябва да се замислим кой определя кое е добро и кое - зло? В чист вид тези категории се срещат много рядко. Едно събитие почти винаги може да бъде разгледано и като добро, и като зло в зависимост от контекста.

Всъщност доброто и злото се определят от индивида и от обществото. Индивида определя добро и зло обикновено в зависимост от това дали "нещото" му е донесло удоволствие или нещастие. Обществото действа по същия начин, но намесва в това и други , засегнати индивиди. Затова понякога това, което е добро за индивида, обществото определя като нещо лошо.

Освен това в хората, както е известно, има нещо, наречено Его. А егото винаги иска да бъде хвалено, галено с перце, поставяно на пиадестал. В повечето хора егото е доста силно и затова те мислят за себе си като един умален бог - тоест вътре в себе си техните преценки са винаги правилни, а действията им- винаги оправдани. Егото рядко позволява човек да се съсредоточи и да "лекува" лошите страни в себе си и никак не е учудващо, че всички хора, които се стремят към просветление се мъчат всячески да подтиснат онази част от егото, която е разрушителна и изкривява правилната преценка за себе си и за света.

[ilusia]

Егото се възпитава  :)
Относно доброто и злото по-горе споделих гледната си точка ;)
май съвпадат  :)

[Feanor]

Всъщност доброто и злото се определят от индивида и от обществото. Индивида определя добро и зло обикновено в зависимост от това дали "нещото" му е донесло удоволствие или нещастие.

С това не съм съгласен. Човек определя дали нещо е добро или лошо в зависимост от начина, по който го вижда - т.е. чрез мирогледа си. Удоволствието и нещастието могат да са мерило за хедонистите. И уточнявам, че под "удоволствие и нещастие" нямам предвид само физическото измерение на понятията. В този смисъл и Илюзия не е права, като казва, че човек е добър заради собственото си его и самочувствие - това може да е вярно, но може и да не е, зависи от човека и от постъпката. Недейте да отричате алтруизма толкова лесно.

[Angel Soul]

Приемам поправката, тъй като неправилно съм противопоставила удоволствие и нещастие. Всъщност би трябвали двойките да са : щастие-нещастие и удоволствие-неудоволствие. Като удоволствието може да е измерение на щастието, но може и да не е - зависи от много неща. Всъщност  удоволствието, породено от физически причини, които са извън човека, може да донесе щастие, но то ще е преходно, например.

Колкото до алтруизма, то той също носи вид удовлетворение за индивида, така че и тук не можем да отхвърлим напълно ролята на егото.

[Feanor]

Бих казал по-скоро избягва вид неудовлетворение. Не е съвсем същото.

[Blake]

моята гледна точка е че без злото нямаше да има добро..нямаше да има как да ги  разграничим , ако нямаше зло света би бил празен.Защото точно борбата за хармония м/у доброто и злото прави нашият свят това което е.Защото всеки носи злото в себе си , но трябва да се стреми да  го овладее,да стане негов господар.А и не трябва да забравяме че дори да се мислим за идеално добри не сме :)