Хей!

[KUKLI4KATA]

Хей, ти!
Защо ме гледаш така?! Защо мижиш с очи? Да не би да си късоглед, или душата ти не вижда?
Казваш – приятно ти е да се запознаем. Но ние се излюпихме заедно с времето – познаваме се от доста години. Нима не знаеш колко съм тъжила по теб? Нима не си ме виждал до себе си? И не си усещал думите ми?
Казваш, че съм красива – не ме ли видя вчера, или оня ден, миналото лято, или преди 2 години – аз съм си същата. Ръката ми все едно не познаваш като мигновена милувка или рязка плесница - съдница. Моят профил очертан на бялото на пердето – все същият, но все пак различен във всяко мое време. Тялото ми ... Все едно не го докосваше с поглед, все едно не се е очертавало в теб в прегръдките. Казваш, че ти е добре, когато си говорим – а колко пъти само сме простирали разговори по небето с щипки-звезди... Даже мълчанието ни е до болка познато...
Харесваш очите ми – не се ли виждаш погълнат от тях и удавил се в мислите ми. Не си видял – аз винаги не спирам да те гледам щом сме заедно.
Косата ми ти е позната от някъде – все едно не си я целувал и вплитал летните си мечти - като морски звезди в нея?
Казваш, че гласът ми те омайва – не е ли това гласът, който те заливаше в люти караници, и докосвал със шепот сърцето ти, и дори да не го чуваш ти знаеш какво искам да ти кажа.
Гласът ми е опънат като струна в твоите уши – като част от теб; не се ли шегува вятърът с теб понякога. Понякога се блъска в теб и ти се струва, че чуваш мен, ала...
Казваш, че ме обичаш. Но аз не съм променена и не съм помръднала от моето място във времето. Аз съм си същата! Нима чак сега ме обичаш?!
Не... Бъркаш ме с някой. Не съм аз тази, която търсиш.
Не съм тази, с която ще танцуваш довечера. Нито тази, която ще целуваш в прегръдките на нощния дъжд. Не и тази, която ще сънуваш. Дори и тази, която ще ти сготви и пази от несгоди. Не тази, която с тяло ще спира пътя на стрелите към теб. Нито пък тази, на която би подарил цветя.
Аз съм петият сезон!
Аз съм подивяла магия.
Невидима съм за теб, но винаги съм била греда, подпираща небето да не срути отгоре ти.
Аз съм петия сезон!
Когато ме видиш, все едно ме виждаш за първи път /защото съм непознат за теб свят/ - влюбена пролет!
Щом те обичам, значи съм лято - мои са летните омагьосани нощи и жарките дълги дни.
Когато ме напускаш съм есен - и само есенното чувство ще остане от мен в душата ти...
Защо си тръгваш?
Аз още те обичам!
Зима съм когато те забравям. И изпращам всичко твое в мен да си ходи след теб. Новото очакване узрява в мен - за момента, когато ще бъда друга пролет. Това съм аз - цялата. И цялата ме виждаш само в секунда - минало, настояще, бъдеще...
Сега не знам къде сме и в кой пламък трябва да горя. Душата ми е изпепелена в обида и летен слънчев лъч светлина порна небето - и рукна сняг!
Аз винаги съм била огледало от чувства за теб - виждаш се целия в моите очи.
Не знам защо чак сега ме обичаш.
Аз винаги съм била същата....

[Magic`Green`eyes]

Страхотно ееее :) Палачинке... ти си като опустошаващ ураган и нежни пролетни лъчи, галещи лицата ни, едновременно. :) Или музата си ти я бива.. или прсото имаш дар-слово :)

[heart__] [heart__] [heart__]