Белег от рана

[Gentiana]

Нежните пръстчета
на зелена роса
сред тревите
садят карамфили.
Виждам белег от рана
върху твойта душа-
разкажи ми!
Какво с тебе става?
Тези тъжни очи
на сърдито дете
ме разнежват,
разсмиват.
Така е.
Правиш драма от нищо.
Ех, бедно сърце,
всъщност
нищо за мен ти не знаеш.
Ще положа главата ти
в скута си днес
и ще бъда ранима
и мила.
Ти разказвай-
излей ми душата си,
влез
и във мойта душа
потърси ме.
Ще се свеждат над нас
нежни иви,
брези,
с кротка ласка
листенца ще ронят.
Аз те слушам.
Не спирай-
говори!
Говори...
Твойта болка за миг
ще прогоня.

[Angel Soul]

Красиво си го написала [gentle-fen]

[DeTe_Ha_Xaoca]

освен красиво и много нежно :) усещам сивотата в черния ти период какичко :)

[Gentiana]

Благодаря ви, момичета.Край на черните и сиви периоди...Прекалено дълго продължиха...Ще ги изметем оттук...  [namigggg]

[rado]

 :)Ти си чудесна утешителка. Да можеше да утешаваш и мене... [heart__]

[Gentiana]

Винаги, когато поискаш ...
Аз съм във въздуха, който дишаш и в светлината,пръсната на мънички утешителни фотони. :)
Всъщност, утехата е вътре в самите нас. Трябва само някой да и отвори вратата и да я пусне, да си свърши работата  :)