Нощно дихание на самодива

[Gentiana]

Мъглата е моята дреха прозрачна.
Самодивите винаги имат красиви тела.
Дори когато в нощите очите им плачат-
красотата се стича по телата млечни
като дъждовна вода.
Лилии в локвите смарагдови плуват-
розови личица, заруменели от свян.
В най-тихите часове на нощта
шепота им чувам -
по - нежно нещо от това аз не знам.
Слаба е природата на човека,
често обичайки, той ранява любовта.
Да обичаш и пазиш е задача нелека,
особено крехката самодивска душа.
А тя е широка и светла като зала
на катедрала в готически стил стар.
След всяко нашествие на езичници оцеляла
все по-силно свети и отхвърля този товар.