Ще пирувам...

[{dulgokoska}]

Днес реших, че ще пирувам...
С приготовленията съм готова...
Трапезата ми е претрупана...
И буре имам със отрова...

От днес започвам да празнувам...
Пък докогато издържа...
Набрала съм и цвете ружа...
Да вдигаме наздравица с тъга...

Приготвих ястия с традиция...
Добавих и някои модерни...
Мъката поканих за певица...
За музиканти - спомени студени...

Готова съм аз тост да вдигна...
За мезе си имам самота...
И болка сложих във излишък...
И малко жлъчна топлина...

Край трапезата богата...
Сядам с вълчи апетит...
Горчива скръб сама поднасям...
И глождя от копнежа скрит...

Искам наведнъж от всичко...
Ненаситна ще съм в този ден...
Цяла нощ ще ги опитвам...
Нали днес празник е за мен...

Пореден път напред посягам...
И точа си с отрова чаша...
Но защо ли всичко ми присяда...
Сама приготвих даже каша...

Ще преглъщам сухи залци...
Отровата ще ги прокара...
Стискам посинели палци...
Успешна да е моята забава...

Отчупвам малко хлебен ужас...
И късам стръвно от греха...
Лъжи най-долни ги допълват...
На вкус подправям със страха...

Като запоследно днес пирувам...
С падение, коварност, низост...
Сама живота отпразнувам...
Последен тост с отрова вдигам!!!...

[tuik]

Уаууу, днес май не си била ЕКСТРА доста брутално стихче, но ми хареса, аз също май съм толкова брутален напоследак... За съжаление... :(

[{dulgokoska}]

Ааааааааа... Екстра си бях... Но по начало харесвам бруталните стихчета... Мисля, че внушават повече чувство и завладяват по-силно!!!

[FALLEN]

Нели,много хубаво стохче...Определено ми харесва...Идеята е много хубава,и начина на изказване също...
Поклон...
П.с.Никога не прави това,което си написала в стихчето...
 

[Афродита]

 

 
 


Ще пируваш казваш,
но защо ?
Победа пирова признаваш,
но грешките си с нищо не поправяш ...

Сега потъваш в мъка,
тъга царува в твоята душа,
а словата ти тъй силни
оставят в другите лъжлива следа.

Преди не съжаляваше за нищо,
а ти бе пътеводната звезда,
водеща скитник с душа в дрипи,
към неговия акропол - на мъката смъртта.

Отрова силна ти ще пиеш,
а преди живота за тебе бе незаменим...
Как така за миг се превърна
в прашинка пясък ...
от леден замък непоклатим.

Да не би сега чувства да изпитваш
и да съжаляваш за отминалите дни,
когато аз след тебе с вси4ки сили тичах,
но получавах само синини.

Аз бях готов на колене след теб да лазя,
достойнството за мене не значеше нищо,
стига само да успея, да те накарам
за теб да бъда...... всичко...

Така в този бяг
загубих се в твоя свят.
Погубих себе си като човек,
но явно никога нямаше да получа от тебе лек...

А аз копнеех за една целувка,
но не с розови бодли,
а с нежен полъх на медна милувка
и исках сърцето ти за мен завинаги да загори...

Но за теб аз бях играчка,
захвърлена на прашния път,
където дори и валяк да я смачка,
никой не ще заплаче - освен дъждът...

Сега победа пирова празнуваш,
потънала в сълзи и печал,
мъка черна забулва
предишния ти цветен бал...

Не усмивка нежна,
а тъжна дъга , краси студеното лице,
дори хлябът твърд е,
както преди женското ти стъклено сърце...

Сега това ти заслужаваш,
победа като на мъртвец,
защото душа не притежаваш,
но накрая взе и своя тъй желан свинец...

Честит празник в мъка одавен,
спасение няма да намериш
даже и в свещения си храм,
грешниците любовта продали,
никога не се завръщат на съдбовния си път,
на щастието в живота там...

Отровата изпий до дъно,
но остави капка и за мен,
ако не от горещите ти устни аз ще я поема,
за да не живея без теб...... нито ден !!! .....

 

[{dulgokoska}]

Аз нямам чувства - претворих ги
в чудни гозби за трапеза...
Не! Нямам думи - наредих ги
и тях да вкусвам, щом поседна...

Аз нямам милост - тя не струва,
не е вкусна както други - черни
помени и авантюри,
като клетвите неверни...

Не се кая - само пия...
Не искам аз от теб компания,
така по-сладко е, щом скривам
колко много съм оставила...

Трапезата е само моя...
не я споделям с никой друг
не искам обич, нито воля
да показваш, че ме искаш тук...

Миналото е богато
в него имам придобивки -
скъпоценна омраза, ярост - злато...
отрова - най-божествена напитка...

Преди ме следваше, но стига вече...
остави ме... искам да заслужа...
самотата си в гроба далечен -
сега си имам събеседник - ружа...

Нежните и' листенца
презират моите бодли...
заради всички онези местенца,
които по тебе пробих...

Аз днес пирувам и се смея
с огорчението от съдбата си...
Да отпразнувам сама с отрова умея...
Не ще оставя нито капка по устата си!...

 

 

[orxideia]

Нима твърдиш че искаш сама
на пира богатствата чудни да вземеш
защо тогава чаши за двама
във края на масата приготвени дремят

Нали всички дарове на тази трапеза богата
сме трупали заедно с тебе във времето
и несамо чаша - подай ми напитките и блюдата
 не бъди егоист  сподели с мен бремето[not fair]

[{dulgokoska}]

Недей да искаш от мене това...
Аз искам да бъда безчувствена, празна...
Недей да протягаш към масата ръка...
Върви си... Махни се... От моята зараза...

Егоистка да бъда е толкова трудно,
но няма да спра да те пъдя от тука...
чашата твоя не за отрова е, а за вино...
Ела да пируваш, но след като свърша...

Не само твърдя, а и сама ще го сторя...
Искам вкусът да е истински смъртен...
Бремето наше днес само е мое...
Отварям вратата и посочвам ти пътя!!!
                   

[orxideia]

Тъй яростно крайна не си ми позната
как с толкоз омраза ми сочиш вратата
позволи на раздяла още вендъж
да усетя полъхна на твойте коси като пролетен дъжд
надигни глава за да видя очите
с толкова болка и обида пропити
не оставяй у мен спомен красив и греховен
нека те помня като бурен отровен
щом за теб си решила не обричай и мене
дай ми шанс да намеря нова дружба след време
наранената ми душа не проклинай на веки
шанс за живот е нужен на всеки 

[{dulgokoska}]

Крайна до болка, до гибел съм даже...
Нито ти, нито друг може да ме накаже...
Самичка аз само съм способна да го сторя -
на молбите с мълчание ще ти отговоря...

Познаваш очите на мен - непознатата...
Косите отравят с непрязънта си вятъра...
Недей да ме помниш дори като бурен...
Аз всеки помен от теб ще изскубна...

Шанс не моли... а просто върви си...
Ако тръгнеш навреме съдбата може да смили се...
Аз оставам докрая на празненството си свое -
не съм те поканила... Нощта си е моя!...

Дружба търси след време или скоро...
Но трапезата, пълна с порок, е готова...
Аз съм домакиня и гост съм единствен...
Даже ружата изхвърлих... в гнева си убийствен!!!
 

[phibi]

Нел, Интересна идея, написана по страхотен начин  Поздравления!

[orxideia]

тогава да тръвам и на раздяла
те моля горещо прошка си дай
недей да се съди че си пропиляла
и време и чувства със мене недей

Дали съм достаен за твоята мъка
дали съм порастнал за твойта любов
разбрах ли наистина дори на разлъка
че аз съм направил твоят послед пир тъй суров

Да моля за прошка вече е късно
наистина тръгвам не ми се сърди
но моляте искрено колкото и да ти е тъжно
на себе си ти прости
 

[{dulgokoska}]

Нели,много хубаво стохче...Определено ми харесва...Идеята е много хубава,и начина на изказване също...
Поклон...
П.с.Никога не прави това,което си написала в стихчето...
 

  Обещавам да се държа прилично и да не го правя... но не знам докога ще важи обещанието 

Нел, Интересна идея, написана по страхотен начин  Поздравления!

Благодаря ти, Сладичка!!!  

orxideia                                            

Не само с теб... сама пропилях ги аз всъщност...
Егоизмът ми днешен бе всеотдайност...
Но всичко предишно днес ще приключи...
Тръгвай... Аз искам да бъде потайно...

Искам след пира да се говори...
Хората нека обсъждат нощта...
Нека измислят краища нови...
Нека на кончината ми дадат свобода...

Суров ще е пирът, но не ще да е беден -
Аз имам тъй много... какво мога да искам...
Достоен ли бил си?!... Недей да трепериш...
Разлъката просто след време спомни си...

Не искаш да молиш... смисъл - да! - няма...
Наистина тръгваш - така по-добре е...
Пира последен ще превърна в забава
Обещам да простя си!... Ако оцелея...

[orxideia]

Щом вече си решила направи го
отдай се на последния си пир
и щом ще е забава изпълни го
танцувай и опивай се без спир

Но нека бъде  пламенно и страсно
както на мене без да разбера
пирувай истински опасно
а оцелееш ли не ще пак САМА

 

[{dulgokoska}]

Провокираш ме да оцелея...
Но дали си струва да опитвам...
После пак ще се повтаря...
Наново всичко ще отритвам...

Ще събирам още много...
Напитки, ястия, десерти...
Ще те жертвам, ще съм строга...
Ще има пирове десетки...

Ще преяждам всяка вечер...
Ще се пръсвам от тъгата...
Спомените ще ме трезвят...
След това пак непозната...

Ще бъда... Крайна и сурова...
На теб подобна без да моля...
Ще искам да си тръгваш скоро...
Без да мога да говоря!...

Провокираш ме да оцелея...
Но питам се дали си струва...
Поредна чаша си наливам...
Пиейки я ще умувам!!!