Близост - я го дирим това животно бе

[Don_NUTSO]

от филма CRASH (2004)
"Усещането за близост.
Когато вървиш ... разминаваш се с хора, случайно се сблъскваш с някой...
Винаги сме скрити зад метал и стъкло.
Толкова много ни липсва близост...че се сблъскваме помежду си, само и само, за да почувстваме нещо."


Защо сме така озверели ... губим човещината си ... и не се усещаме ... каквото и да видим случващо се с някой просто си казваме: "нали на мен не се случи" и продължаваме. Защо нямаме обноски, не помагаме, когато трябва, не отстъпваме място в автобуса на по-възрастните, та дори и не си поздравяваме съседите ... бягаме от незнайното, бягаме - а всъщност търсим близост ... а загубили човещината каква близост очакваме от хората - от човеците, в които все още я има ... но не е това начина за посигане на близост - отчуждаването ... отблъскването ... лицемерниченето ... не е това ... и няма и да бъде ... но кога ли ще го осъзнаем ...

а толкова хора има навън търсещи близост, точно като теб, дори се сблъскваш понякога с тях, а може и те с теб и със студени погледи се подминавате ... и пак ... към следващата точка на докосване ...

За теб съм скрита ,
всеки е вселена
разменяме си по звезда
и в тъмнината си студена
копнеем да открием топлина .

И както за да има пламък
са нужни триещи тела
така за миг въздига замък
от самотата - любовтта

[D`Eva]

Ние с теб ...помниш ли колко се блъскахме докато се открием ммм?

[crystal]

Браво Иво! Поздравления за темата!

Снощи и аз гледах това филмче и ако трябва да съм съвсем честна, не успях да го догледам.
Дали защото както казва Иво и аз, озлобена и вгледана в собствените си несгоди си казвам: " А бе това е толкова далеч от мен!" А всъщност не е така.
Дирим близост, а не знаем как да го изразим.

Дали като магнитчетата, с които играехме като деца, и ние имаме нужда от обръщане?!... бутахме ги едно към друго, а те се отдалечеваха. Само едно обръщане и те ще се слепят...

[D`Eva]

Дали като магнитчетата, с които играехме като деца, и ние имаме нужда от обръщане?!... бутахме ги едно към друго, а те се отдалечеваха. Само едно обръщане и те ще се слепят...

[a taka]
Колко лесно звучи а ?

[finiv]

Всеки търси близост-да,но всеки се страхува от нея, точно защото животът е безкрайна плетеница от лицемерие,лъжа,егоизъм,себелюбие,стремеж към доказване.Ако си позволиш близост разкриваш себе си и ставаш уязвим.Ставаш лесно раним и те боли повече.Затова много често отблъскаваме близките на нас хора от страх, че те ни познават и ще ни наранят.Близостта в това време е почти невъзможна и трудно постижима [sad3]

[D`Eva]

Аз не искам близост ...или поне не близостта на всеки . В този свят това е невъзможно и нежелателно. Трудно допускам до себе си . Хората са некоректни , виждам какво става с тези които са имали неблагоразумието да повярват , че могат да се доверят . При първа възможност биват предавани и довереното се използва срещу тях , започват да им се бъркат в живота без никакво разрешение .За щастие умея да преценявам хората и досега не съм сгрешила с тези , които съм избрала.

[Dalechen]

Мда , когато повярваш на някого , той такъв шамар ти зашлевява , че цяла година си смазан ... и после ти обяснява , че е било за твое добро , щото виждаш ли - болката била красива.
Добре , че не всички са такива.

[finiv]

Хах пример за близост-човека с който седя пет години на един чин и на когото съм помагала винаги,дори да излагам себе си на риск, днес ми подложи крак по много тъп начин само, защото е егоистка и не я интересува дали наранява някой.А аз като тъпа глупачка понеже ми е писнало от егоистични хора ще подмина нейното "номерче" и ще се направя че нищо не е станало.Защо?Ами защото няма сруг начин.Това близостта - открий се, за да те ограбят и когато са взели всичко от теб да те захвърлят като ненужна и никому непотребна вещ!!!Живот...

[crystal]

е, хайде да не разваляме хубавата тема с ежедневните сполетели ни несгоди.
Не ме розбирай погрешно finiv , обаче тук сатва въпрос за нещо далеч по-дълбоко от "днесподложилата ти крак" приятелка по чин ;)

[finiv]

Просто дадох пример как малките неща, които ни се случват ни карат да страним от другите.Хората са самотни именно,защото се затварят в себе си,понеже биват наранявани по един или друг начин.Близостта е именно това-даряваш част от себе си на някой,колкото и незначително да си близък с него,но ако той те нарани търсиш близост другаде.И колкото повече те нараняват се чувстваш все по самотен и се затваряш в себе си и ставаш егоист.Озлобяваш се към всичко и всички.И да...пак търсиш близост,но вече самия ти си променен.Съжалявам ако ПАК НЕ СЪМ РАЗБРАЛА ТЕМАТА!!! :)

[D`Eva]

е, хайде да не разваляме хубавата тема с ежедневните сполетели ни несгоди.
Не ме розбирай погрешно finiv , обаче тук сатва въпрос за нещо далеч по-дълбоко от "днесподложилата ти крак" приятелка по чин ;)

Оо, да хайде да си говорим измислици и да се превъзнасяме , кво сме взели да разправяме за реалноста , няма да разваляме хубавата тема с грози истини ...празните думи  са къде-къде по-красиви

[crystal]

Просто дадох пример как малките неща, които ни се случват ни карат да страним от другите.Хората са самотни именно,защото се затварят в себе си,понеже биват наранявани по един или друг начин.Близостта е именно това-даряваш част от себе си на някой,колкото и незначително да си близък с него,но ако той те нарани търсиш близост другаде.И колкото повече те нараняват се чувстваш все по самотен и се затваряш в себе си и ставаш егоист.Озлобяваш се към всичко и всички.И да...пак търсиш близост,но вече самия ти си променен.Съжалявам ако ПАК НЕ СЪМ РАЗБРАЛА ТЕМАТА!!! :)

мдааа, тва е нещо друго вече! Напълно те подкрепям!

[Dalechen]

Празни хора - празни думи. Толкова празни , че при тях всичко е само на думи.

[crystal]

Празни хора - празни думи. Толкова празни , че при тях всичко е само на думи.

Ако обичаш, бъди само мааалко по-конкретен. Нали всички уж се опитвате да стъпите на конкретиката. Благодаря!

Много силно ми звучи мен лично изказването - "аз не искам близост". Колко често ви се случва да останете вечер сами, не защото няма къде да отидете, а защото където и при който и да отидете пак сте сами. Е тогава?! Още ли я искаме и търсим тази близост.
Истината не е ли там, че ни е страх от близостта? Аз си признавам - много често ми се случво именно този страх да разваля нещата - дали защото не сме сигурни в човека, че няма да ни подведе и предаде, дали защото проблемът седи някъде дълбоко в нас и сами не можем да си отговорим какъв е?!
Нормално е да не искаме близостта на всички. Я си представете обратното. Тогава, убедена съм, ще започне да се промъква обратното чувство - искам спокойствие, искам въздух!"
Но не е въпросът в крайните положения. Всеки сам за себе си трябва май да намери оная среда, оня максимум от хора, сред които се чувства човек, сред които е самият себе си.
А за отчуждението навън, за което говори и Нутсо, за това, че днес никой не се сеща да стане в автобуса, за да направи място, никой не ти подава нещо, без да е вложил задна мисъл в това, ех, жалко е, но промяната трябва да дойде отвътре, от самите нас, всеки един от нас.
Аз, признавам си, също не винаги отстъпвам място. Но давам си сметка, че това се случва обикновенно, когато и с мен някой се е отнесъл некоректно. Това е като някаква верига, която в един момент просто трябва да бъде прекъсната и вярвам, нещата ще трънат в правия ред. :)

[Feanor]

Много силно ми звучи мен лично изказването - "аз не искам близост". Колко често ви се случва да останете вечер сами, не защото няма къде да отидете, а защото където и при който и да отидете пак сте сами. Е тогава?! Още ли я искаме и търсим тази близост. Истината не е ли там, че ни е страх от близостта?

Мне, според мен причините са индивидуални. Да, някои хора се страхуват от близост, защото се тя означава и уязвимост. Но не всички.