АЗ НЕ ЗНАМ КАКВО НАПИСАХ...

[tuik]

Последна бира, последна мисъл,
последен поглед, последно...

После следва...

изчезнал миг...
смътен спомен...
грешка!
смъртен помен...

Илюзия,
каква красива дума,
отречена от нашето общество,
като безсмислена химера.

Прескачане в съзнанието,
късо съединение,
пряк път...

"Защо не млъкнеш
съзнание обхванато в мъгла"
"Не искам, за бога няма да се спра"

Отново скок
на подсъзнателно ниво
дори не зная
какво говоря,
дали говоря...

Отново дума
изпразнена от съдържание...
"Надежда..."
хей какво,
какво говориш,
ела в съзнание,
къде загуби себе си...

Какъв въпрос,
без отговор...

Харесва ми мъглата,
със своята неястност,
харесва ми и фактът,
че чувам вик на болка...

Егоцентрик ли...
или садист, какво...
усмивка празна зад едно стъкло...,
но какво говоря,
сега има дограма,
от алуминии и стъклопакет

И поредното прескачане,
дори не се усетих...
докъде достигнах преди да се отплесна,
а да мозъкът е толква красив...
Егоцентрик ли...
или садист,
Еманципиран пич,
живял със себе си
и в конфликт с това,
което е...
дали съм аз не знам.

Обърканите мисли провокират...
ако човек успее да ги схване