Отново развиделява...

[{dulgokoska}]

[slun]
Съмва се! Птички запяват!
Хоризонтът светлее далече...
Събужда се... Развиделява...
На снопове злато потече...
Багажа нарамвам отново..
И пътеката бодро подхващам...
Глътка свежест вдишвам дълбоко...
По годините бързо закрачвам...
Дните посрещам лениво...
С очи красотата попивам...
Живея самотен щастливо...
Изгрев и залез ми стигат...
По летата бродя отдавна...
Преполовил съм житейския път...
Бях дете... Днес какво ми остана?!...
Да се скитам бездомен... без път...
Но щастлив съм... злато аз имам...
И рубини... бисерни овали..
Ръце към небесата повдигам...
И си мисля" Колко много сте ми дали!"
Съмва се! Птички запяват!
Хоризонтът развиделява се вече!
Отново едно ми остава!...
Рубинен залез зoве ме далече!
[mhmmmm]

[SteeleR]

Рубинен залез - там на високо,
сърце малко - във теб то готи,
и не без път, и не без посока,
а без любов е туй стихче, нали ...

Остана пътеката страшна,
пътека тъй дълга, тъй мрачна,
остана пътеката на душата,
пътеката вървяна от двама, нали ...

Поседни пътнико вечен,
поседни на тази прекрасна земя,
и не следвай мечтите в небето,
а следвай зова на своята душа ...

Светът е красът, светът е за всеки
що със сърцето си гледа и пие от него дори,
светът е за двама, светът е любов...
не бързай да тръгваш преди да си седнал,
               не бързай да сядаш преди да си готов...

[ranenia skorpion]

Такаа -- според мен залезът,може да почака.  [toi e]
От подобни красиви стихчета,той ще се разтопи и ще вземе да ни забрави...Което е добре дошло,защото по този начин ще ни остави в плен на утринта - и младостта която тя носи...  :) :) :)
Адмирации за авторката... [bravisimo]

[{dulgokoska}]

[hey sexyy]
Не без любов, а без тази надежда...
Която мечтата в обич облива...
Не без любов, а без вяра поглеждам...
Опъвам звънка, златна тетива...
Не без любов, я насочвам нагоре...
А просто без чувство небето прорязвам...
Не без любов... до днес чувствам я още...
Жилата - връзка с живота си пазя...
Не без любов, поете, повярвай...
Просто се скитам... нечиста от мъка...
Не без любов... Тебе аз озарявам...
А без сълзи ще преглътна и тази разлъка...
Не без любов до теб ще поседна...
А просто без дума да кажа една...
Не без любов... си тръгвам запоследно...
Не без любов... А без нова зора!
:flyingkiss:

[{dulgokoska}]

Такаа -- според мен залезът,може да почака.  [toi e]
От подобни красиви стихчета,той ще се разтопи и ще вземе да ни забрави...Което е добре дошло,защото по този начин ще ни остави в плен на утринта - и младостта която тя носи...  :) :) :)
Адмирации за авторката... [bravisimo]

Такаа...
Според мен пък може да не чака...  :>
А просто да ни увещава, че утрото ще дойде отново...
Авторката се е договорила с него!   [namigggggg]
:flyingkiss: