News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Бокалът на Смъртта...

Started by {dulgokoska}, May 06, 2006, 21:41:07 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Освободи душата ми...
Не я задържай...
Не! Не вграждай я...
Пусни ме...
Прикована съм...
Но не, не дръзвай...
Ваятелю...
Освободи ме...
Под обсада съм...
До стена студена...
Стражи пазят ме...
Оглеждаш...
Твоя ценност съм...
Обременена...
Егоист доволен...
С блясък гледаш...
А моят поглед...
Прикован е...
Към масата...
Бокалът златен...
Жадувам го...
За мен обрат е...
Водовъртежът в него...
Тъй приятен...
Обръгвам...
На своята мъка...
Вгорчавам...
Живота ти ценен...
Изскубвам се...
Искам разлъка...
Отпивам Смъртта...
Ти трепериш...
И ето...
Умирам с усмивка...
Душата си...
Чиста опазвам...
За тебе...
Бях придобивка...
Но Ти...
Не ще ме запазиш...
Бокалът на Смъртта...
Спасение...
Напитка...
Най-изкусна...
Отплавам...
По светло течение...
И Душата си...
Свободна пускам...
Да ме вградиш...
Желаеше...
Жестоко...
Да ме имаш...
Завинаги...
Но водовъртежът...
Дълбоко...
В мен изля се...
И помилва ме...
[cheers]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


tonnny_bg

 [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [evala] [evala] [evala]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!