D`Eva Мила моя набожна... иконо
Убедих се , че когато говориш - определено и да кажеш нещо мъдро то е само.... хм прочетено нейде в небитието
Айде кротни се малко ,щото е много забавно да гледаш как една уличница обсъжда Господ , христянските ценности и БИблията
меко казано.... парадоксално...
Не смятам да дискутирам с теб въпросът за Бог , но ти както винаги си на всяка маджа...... мерудия
Ако ще си показваме тука представите , който са изградени на база " Пасторът каза......" и аз мога да нахвърлям много ЧУЖДИ мъдри мисли
НО аз искам собствено мнение
Така , че не смятам да говоря с тебе... особено на тази тема ;) Ти Богохулстваш
Всъщност въпросът си го бива.Много даже.Разбира се отговора на този въпрос зависи от това как всеки възприема Бог.Но да го приемем за някаква върховна инстанция,за НЕЩО или за НЕЩОТО(както желаете)Та значи аз виждам две възможности.Поради нашето несъвършенство ние сме неспособни да се доближим до него и да го познаем.За да се осъществи това доближаване,човечеството трябва да извърви още дълъг път.Именно поради това непознаване Бог може да е самотен,но ако погледнем от друг ъгъл,да се преписват човешки черти на Началото би било нередно.Ако приемем пък,че Бог е във всеки и във всичко,тоест Бог е всичко,значи едва ли ще е самотен.
Напълно съм съгласен с Ilusia,че самотата може всъщност да е божествена черта.Имаше адна сентенция,че човек не е роден за да бъде сам или нещо подобно.Аз смятам,че ако човек е създание божие(приемам,че е заради темата,иначе съм скиптично настроен по този въпрос)то като такова в него е заложена и частица от същинската Самота.Ще се опитам да го докажа.Нима когато взимаме разни решения не ги взимаме сами?А кога взимаме разни решения?Всеки ден хиляди пъти решаваме нещо.Извод:човек живее сам.Да заобиколени сме от себеподобните си,но само толкоз.Благодарение на тях човек не осъзнава всъщност колко е самотен,защото ако в действителност го разбере просто ще загуби разсъдъка си.Пробвайте да стоите изолирани някъде и да не говорите с никой,поне един ден,един ден да не виждате подобни вам същества.Ако сте гледали "Корабокрушенецът" с Ръсел Кроу в главната роля,ще разберете за какво ви говоря.Човек е сам,защото никой не може да мисли вместо него,човек е сам,защото никой не може перфектно да разбере вътрешния свят на другия и следователно той е уникален,единствен,неразбран и поради това самотен.Остава въпросът дали самотата е божествен дар или проклятие.
Да си сам и да си самотен са две много различни неща сами по себе си .
Ако приемеме , че Бог е само един и ако Той е във всичко и всички ( която тема вече съм дискутирала и бе доста забавно) та ако той е във всичко и всичко , това не значи , че не е самотен , а просто , че не е цялостен
Да - приемам , че Божеството е нещо много извън човешките възможности и представи и , че твърдението ми или предположението може да е безумно - НО защо Бог е извън границите на човешкото ?
Църквата......И изобщо от къде идва цялата представа за Господ и тн.... ЦЪРКВАТА !
АМи Апокрифите ? Тайните Писания ? АМи това , че Божествеността на Иисус е избрана на СЪБОР ?
Господ може да е само , но определено не и самотен - Защото в него няма чувства, те са наша привилегия. А той е енергия, чиста мъдрост, чиста енергия. Затова и той е навсякъде около нас. И в нас има частичка от него. И в природата....
И все пак - нещо толкова могъщо и толкова мъдро , че да създаде Човечеството дали все пак няма чувства ?