Просто - обичам ви

[Gentiana]

Събудих се с усмивка. Цяла нощ
сънувах ангели във пролетни градини.
Говорих с Господ за света нелош,
във който трябва просто да ни има.

Говорихме, оплаквах се, виних
и в другите си търсех оправдания.
Изплаках му живота си във стих,
описах мними болки и страдания.

Усмихваше се святото лице
и търпеливо слушаше тирада
на моето, човешкото сърце.
Не чака Господ от човек награда.

Изслуша ме...и всичко ми прости.
Не се оплака, че му досадявам.
И аз разбрах с отворени очи-
което ми се случва - заслужавам.

Докоснах се до божи благослов
и вече знам, че хората сме слаби,
че трудно оцеляваш в свят суров,
но че не трябва да рушиш и грабиш.

И вече знам - родени сме с криле,
но цял живот се мъчим да ги срежем.
За ласка са ни дадени ръце,
а не плесници да плющят небрежно.

Засрамих се. Животът ни е дар
и трябва да го споделим със други хора.
Не е той догма и не е товар
и нищо че горчи в кръвта умора

със боси стъпки в росна тишина,
облечени във бяло да се срещнем.
С отворени души за светлина
така, човешки да си кажем нещо...

Събудих се с усмивка. Спи града.
Днес искам да ви дам надежда,
че има място в божия душа
за всички ни - раними вейки нежни.

:kissoflove: [wish all my love]

[Don_NUTSO]

 :arrow: възстановено