Когато...

[Zatoichi]

Когато...

Когато пламне в теб искрата
и осетиш бесния световъртеж,
тясна става в миг Земята,
всичко слива се в един копнеж.
Любов!Какво си ти кажи,
от Бога най-висш дар,
силата,която заедно ни държи,
или "болест',за която няма цяр.
Любов-най-съкровенно чувство,
красотата в нашия живот,
защото да обичаш е изкуство,
неповторимо под земния небосвод.
Като волна птица с разперени криле,
носиш се към тази светлина,
тупти в гърдите "болното" сърце,
за любов копнее човешката душа.

Когато искрата в теб е потушена,
и сърцето започне да линее,
душата стене безмилостно сломена,
изгубена сред самотата тя се рее.
Любов!Какво си ти кажи,
от Бога тежко наказание,
извор на човешките тъги,
или предвестник на разочарование.
Любов-най-наточеното острие,
кърви пронизано сърце,кърви,
любовта не е с едно лице,
обичаш ли винаги ще те боли.
Криле прекършени,
копнежи от тъга отровени,
моменти недовършени,
мечти в самота заровени.

Любов ни събира,
Любов ни дели,
Любов сърцето спира,
от Любов душа умира!

[tonnny_bg]

Любов и болка,и щастие голямо
разкъсва нашите души
но няма по-блажено право
да обичаш и от любов да те боли.

[evala] [evala] [kiss2] [gentlefen]

[D`Eva]

Любов , какво си ти ?
В божествен свят живеем
когато стигнем небесата
тогава може би ще проумеем:)

[{dulgokoska}]

[bravisimo] [a taka] [bravisimo]

Когато срещнем любовта
я питаме безброй въпроси...
когато имаме света
отново отговори просим...
Когато видим, че си тръгва
от егоизъм ни боли...
А после, когато обръгнем...
пием вода от кални следи...

[reevvv]