Сладки сънища

[phibi]

Ти обещаваше да пазиш моя сън,
докато в купища мечти заспах.
Тиха музика приспиваше от вън,
а луна се смееше на моя страх.

И прави бяхте – аз сънувах
как ти прекрасен спиш до мен.
По този сън така тъгувах
а днес го имах и непроменен.

Но стори ми се в общото ни ложе
дали не беше... Не и в този сън,
не тук, сега, не с теб, не може...
Как знаят винаги къде ще съм?!

След миг вървя сама, вървя напред
познати улици, без изход всяка,
с познати сенки, крачещи навред,
и дъх на смърт в съседна пряка,

покрай стени, с топла кръв обляни,
по които се изписват имена.
Познавам всичките, до тук издрани.
Тези хора бяха моята съдба,

след тях по тази улица вървях
и чудех се къде ли съм сгрешила.
В смъртта на всекиго умрях
и молех се отчаяна да съм се скрила

от този ужас, ад, през които крача,
упреквах се и търсех изход друг.
Наричат ни затворници на здрача.
И прави са. Затворени сме тук...

Опирам се на мократа стена,
а до мен кошмарът ми се сбъдва –
едно момиче крачи в светлина
и сенките край себе си разбутва.

Не чува, че я викам да се спре,
не може, да ме види няма.
Но след само миг ще разбере,
че животът е една измама...

Ти обещаваше да пазиш моя сън.
Но ето, че отново ги сънувах.
Тиха музика събуди те от вън.
Белезите по ръцете си лекувах.

[ivalenny]

 :flyingkiss: [hearts4]