Бродуей-“една мила, с шаровете на дъгата
облечена, вечно танцующа балерина”
Пътеписът “До Чикаго и назад” на Алеко Константинов е произведение, което вълнува с богатата от чувства и настроения, с великолепни природни картини, с интересни лица, градове, улици. Размислите и оценките на Алеко, наред с живите и колоритни описания, открояват портретите на духовно извисена личност с демократични и хуманистични убеждения.
Новият свят привлича пътешественика и демократа Алеко. Пътешественикът мечтае за среща с непознати светове, с природни красоти, с океанската шир. Демократът страстно желае да види истинската свобода на човешката личност и техническия напредък.
В пътеписа е отразено възхищението на европееца от постиженията на научно-техническия прогрес. Писателят оценява конкуренцията, инициативността, демокрацията като положителни механизми за напредъка на едно общество. При срещата си с Новия свят творецът открива с очите на поет прекрасното и красивото. Със сърцето на пламенен хуманист безпогрешно различава грозното и фалшивото, което обезличава човека.
За да даде възможност на читателя по-скоро да си представи величието и красотата на Ню Йорк, Алеко спира вниманието си на най-привлекателната му улица – Бродуей. Той е възхитен от нейната безкрайност,пъстрота, от архитектурата на нейните сгради. Бродуей е улицата на реализираниет човешки стремежи към красота, съвършенство и духовна свобода. Пътеписецът се влюбва в красивата нюйоркска улица, която възприема като: “една мила, с шаровете на дъгата облечена, вечна танцующа балерина”.
Описанието започва с естетическа оценка, с европейски поглед към видяното. В своеобразната класация на европейските градове и улици виенската Вингщрасе е образец. Тя е “най-красива “. Алеко е вещ познавач на чуждата култура. За него Старият свят е символ на цивилизацията. Затова оценката за Рингщрасе не подлежи на съмнение.
Само човек с духа и нагласата на истински пътешественик може да отхвърли познатото, утвърденото. Пътеписецът прави неочаквано признание :”Но, признавам, нюйоркският Бродуей ми направи несравнено по-силно впечатление”.Алеко реагира не с учудване, а с проницателността и мъдростта на откривателя. Жадните му очи едновременно “попиват” видяното и го оценяват. Бродуей надхвърля очакванията на пътеписеца и той откровено споделя изумлението си. Експресивните метафорични определения за Рингщрасе като за “изящна” и “от мрамор изваяна хубавица” създават цялостната характеристика на европейската улица. Тя е паметник на класическата архитектура. В нейната изящност се усеща и студената красота на мрамора, и културните традиции на аристократична Европа.
Пред изяществото на изваяната от мрамор виенска хубавица Алеко предпочита миловидността на Бродуей, пред студенината на мрамора – многообразието, пъстротата, жизнерадостта.
Макар и да пръв път стъпил на Бродуей Алеко се чувства част от улицата, слива се с нейния необичайно бърз ритъм, потапя се в атмосферата на градския живот в Америка. Бродуей е празник на сетивата и пътешественикът се любува на нейното разнообразие.
Авторът приема улицата като нещо живо, провокиран е от нейната неуловимост за очите – “тя теснее, бледнее, сключва се в перспектива и изчезва към морето”.
Обектите за наблюдение бързо се сменят и писателят обобщава:”По цялата улица напразно ще търсиш две здания еднакви”. Сградите на Бродуей довеждат до захлас и щастливо съзерцание. Пътеписецът е поразен от разнообразието на архитектурното оформление на фасадите им. То говори не само за недпревара, но и за съвършенство.
Алеко се възхищава и от хората, създали тази красота. В “бистро трептящата пъстрина” на Бродуей той вижда сеизммограф на живота по нея. Тя живее, радва се, говори. Очите на Алеко са жадно отворени за новото в строителството. Поразява го бързо повишаващата се етажност на сградите, без да навреди на красотата им. В цифровата градация:”осем етажа, дванадесет етажа, осемнадесет етажа…” се долавя възхищението му от техниката.
При описанието на Бродуей Алеко насочва вниманието към ползотворната роля на конкуренцията посредством смисловата градация “само тя да се хвърля в очи”, “щото и слепият да го види” ,“щото и най-разсеяният да се огледа”, “да я виждаш на двадесет километра от Атлантическия океан”.
Алеко е възхитен от стремежа на човека-творец в Новия свят към съвършенство.
Пътеписецът не е пропуснал да представи пред читателя и приятното си впечатление от рекламите, настанили се по сградите, станали неразделна част от тях. Те не само информират жителите, но и допринасят за фееричната красота на улицата.
Българският пътеписец започва описанието на Бродуей с тезата “…с нищо не може да се сравни таци поразителна бистро трептяща пъстрина на улицата”, а художественото и изображение завършва с емоционалното обобщение: ”гледаш и ти се премрежват очите от тези гиздави колоси”. Алеко е намерил прекрасна връзка между думата от народната лексика “гиздави” и думата “колоси”, която означава исполин.
Яркият колорит на улицата не дразни. Алеко го приема възторжено. Това е Америка. Пътеписецът чувства дъха и. Повторното минаване по улицата открива пред пътеписеца нови красоти и предизвиква ново възхищение: “Всеки дом от тази улица може да засрами който щете дворец в Европа”. Алековата оценка говори и за материалното благополучие на собствениците на тези сгради.
В края на емоционалната картина на Бродуей писателят е изразил безпокойството си от динамичното движение в нея. Улицата започва да му изглежда като плътно затворен капан, “като че някой пожар или друга грозна стихия е погнала жителите на триединния град, обградила ги е и ги е задръстила в тази улица с всичките им грижи и неживи стоки и те се мятат назад-напред и търсят изход. Огромният човешки поток по улицата поражда тревожни размисли за човека. Това “трескаво бясно вавилонско движение”, това вечно бързане, като че ги “гони пожар” кара хората да живеят постоянна грижа да своето оцеляване.
Описанието на нюйоркската улица допълва в съзнанието на читателя образа на Новия свят, далечен, различен и привлекателен.
Представата за Бродуей впечатлява с умението на пътеписеца да рисува живо и образно, да разнообразява текста с хумористични и експресивно изказани лични оценки. Това описание се запомня и прави читателя жив участник в пътуването, съпричастен на видяното от Щастливеца.
