Надеждата и смисълът на живота ми си ти...
Не мога да мисля за нищо друго сега...
Аз за кратко влюбих се в теб,уви...
В никакъв случай не мога да се отрека от любовта...
Вземам протегнатата към мен ръка,
за да я стопля от всичкия студ...
Вливам се в твоята душа....
Не забравяй,аз винаги ще съм тук...
И обичам те,само това знам...
Не искам да те загубя...
Няма да те оставя сам...
Няма нашата обич да погубя...
Спи ми се, но в сън дълбок не мога да потъна,
а как искам утеха да намеря там.
Безмълвна в стенанието на душата си се губя,
а образът ти в сърцето ми затворен е като в храм.
Димът очите ми закрива,
гори по бузата сълза.
Обичах те и бях щастлива,
но щастието си тръгна с теб и любовта.
Спомените парят,
а гласът ти все в тях звучи
и като сянка тъмна
изникваш пак пред моите очи.
Като в сън или като в реалност
усещам всичко аз,
дъхът ти нежен как ме гали
и изтръпвам цялата от страст...