Война...

[Stormix]

Цялото небе беше в облаци...Сиви...И толкова мрачни...Вече 5 ден подред валеше,и целия ни полк беше в ужасно настроение...Няма значение дъжда...Ние бяхме като някакви самоубийци...Врагът беше в пъти повече от нас,обаче за нас това нямаше значение ! Все пак се биехме за нашата родина...И нападахме,и ни убиваха...Само гледах как приятели,познати и непознати за мен мъже падаха простреляни от вражеските куршуми...Но въпреки това,ние пак ставахме, и пак напдахме...Напън след напън...Сякаш нищо не можеше да ни спре...И тогава сякаш времето спираше...Целия свят се замъгляваше,и можеше да видиш как куршумите летят около теб, и носят със себе си смърт...Осъзнаваш факта че между живота и смърта те делят някакви си сантиметри...Виждаш един твой близък приятел ранен...Падаш на колене до него, и се опитваш да му помогнеш...Но осъзнаваш че няма смисъл,че ще умре...И вече искаш всичко да е свършило, но не...Някой сякаш изведнъж пуска касетата да се превърта напред...Всичко започва да се движи със шеметна скорост...Всичко сякаш полудява...И гледаш как към теб тича врагът...Знаейки че именно те са хората убили твоя приятел,ти заставаш на среща им, усмихваш се, казваш си едно- Майната ви !!! И подлагайке се на вражеския обстрел започваш да стреляш по тях...Изведнъж падаш на колене...Поглеждаш към тялото си и виждаш че са те простреляли на няколко места,и как живота ти те напуска...В същия миг,си спомняш за всички твои роднини,братя, сестри,майки, баби,дядовци...Приятели,жена, деца...И, че именно хората убили теб, сигурно ще убият и тях...И тогава се изправяш отново,със последени сили се опитваш да защитиш това,което обичаш...това за което живееш...Но не можеш...Имаш само един живот... Но все пак...не е ли ирония ? Тези хората които убиваш ти, и те си имат свои близки за сърцето хора...Но тогава излиза на яве въпросът- Защо е цялата тази война...тези убийства??? Няма отговор...В последния миг от живота си виждаш, как някой пристъпя към теб, насочва пистолет към главата ти...И се чува изстрел...

[{dulgokoska}]

отдавна съм го чела, но много често се сещам за него...
тази война има различни измерения... пак ще го прочета...

[`Fallen_Angel`]

Много добро!

Сетих се за кратките есета/разкази на Ремарк, докато го четох. Препоръчвам ти ги - мисля, че ще ти бъдат особено интересни  :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [bravisimo]

[me4tatelka]

Браво!  [a taka] [bravisimo]