Иронично!

[KUKLI4KATA]

Ирония!
Да ти кажа ли какво е ирония?!
Да се събудиш в чужда сутрин; в чуждо легло; в чужд град.
И да не знаеш как...
Да станеш и да облечеш чуждите дрехи и да потеглиш – накъде? – по чуждите пътища. С чуждия гняв.
Да срещаш хора и да те поздравяват, мислейки си, че си някой друг. Да те срещат хора – подминали те – непознали те.
Да откраднеш от собствената си чанта. Да подминеш, а да е трябвало да простиш. Да те обичат и това да няма значение за теб; и да обичаш – без значение за другия.
Да чуеш в шамара шепот на целувка.
Ирония.
Закъсняла и загубена съм във всеки ден. Защото се събуждам в чуждото утро, не в своя креват, в непознат за мене град. Всеки ден.
И не че обичам да пътувам, аз просто цялата съм в ирония. Усмихвам се с цвят на сълзи, пея песни от тишина. Пиша, ала с невидимо мастило. Гледам хората. В хората, Облечени в шарена ирония /и в чуждите дрехи/, самосъжаляваща се в смях.
Затова и полудявам от време на време. Не знам! Искам да разкъсам света на парчета, не , да го смачкам или да си направя хартиена ракета. С цели дни да мълча. Да наредя стотинки по трамвайните релси, за да спъна трамвая. Да налея боя във фонтаните. Да навия часовниците да звънят закъснeли. Да обявя празник в делник и да го празнувам сама. Да ви поканя лично на погребението си. Да направя дунапренени звънци на камбаните. И така деня ща свърши. Благодаря ви, че участвахте в моята ирония! Сега денят е бил мой, и зная, че аз съм иронията в своя ден, и в своя свят.
Иначе не мога. Не правя такива неща. Живея си, вървя си, мълча си. И се смея на своята ирония, която отново ме подиграва. Сякаш сега съм щастлива.
Но знам, че утре ще се събудя в чуждо легло (почти мое), в чуждото време (почти на моя страна), в чуждия свят ( почти като моя)
И иронията отново ще завърти света...

[`Fallen_Angel`]

 :)

[KUKLI4KATA]

 :) :) :) [namigggg]

[Unforgotten`feeling`f]

Браво,Рени  :)