Безкраен простор

[intotherain]

Безкраен простор, мъгла, тъмнина и тишина, която превзема празното ти от мисли и чувства съзнание. Безцелно лутане в повехналите поляни на щастието. Бум...силен, притъпен удър пронизващ същността ти, главата ти кънти, не спираш да молиш за безкористна помощ.Тишина, тишина, притъпен стон...мълчание.Опит за избавлвние...бързо, бързо...бягай...Умора - непосилна тежест, всичко се върти, не спира...залиташ, падаш цяла вечност.Усещаш мокрота по цялото си тяло, вцепенен си от студ. Не можеш да мръднеш въпреки искренното желание за избавлвние от неизбежното.Тинята е навсякъде около теб. Дори главата ти е заровена в нея. Чустваш, че затъваш все повече, не можеш да дишаш - калта докосва устните ти.
  Последен опит - напъваш всеки един мускул на тялото си...и ето...успяваш да вдигнеш почти безчувствените си ръце...усещаш, че спасението е по-близо от всеки друг път...Но собственото ти тяло отказва да те слуша - отпускаш се и бавно притваряш очи въпреки искреното ти желание да стоиш буден на всяка цена. Лежиш безпомощен и чувстваш, че се унасяш("Тихо да не се събуди").
Студът нахлува в теб, но ти, драги ми приятелю, не го усещаш, защото спиш непробуден сън. Устните ти се вкоченяват, стават сини, не след дълго лилави.
  Внезапно отваряш очи, поемаш дълбоко въздух, съзнавайки, че ти е за последно, със сетни сили протягаш ръка към изгряващото в далечината слънце и една топла, чиста елмазена сълза се плъзва нежно по ледено студеното ти лице. Отпускаш се, ръката ти пада до тялото, докосва земята и...край - вече си свободен.

[Smahnata^BG^]

доста е...... вцепеняващо! [mhmmmm]