Сънувам в бяло

[Gentiana]

Бели петунии... Под сянката на Луната.
Ронят се тичинки от сгъстена светлина.
Изгубих някъде душата на приятел.
По кои ли пътища скита се сега сама?!

Бели петунии... Моята нежност сбрана в тях,
като от фунийки на грамофони в мрака
излива се - нотите са с вкус на лунен прах,
който да се окъпеш в него кротко те чака.

Бели петунии... Пак в себе си завърни се.
След толкова бягства пътя изгубил си май?!
Не можеш да бъдеш лош.С това примири се.
Сложи на бавната си агония вече край.

Бяло е небето ми. Свети ми в тъмнината.
Аз знам, че обич и нежност ще ми дадеш пак,
когато ти протегна ръка на приятел.
В ада на спомена проваля се злото с див грак.