News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Тихи алеи

Started by Gentiana, April 25, 2006, 22:41:25 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Gentiana

По тихите алеи на нощта
бих искала да пренеса
сърцето ти
във шепите ми
като изворна вода,
в която отразено е
лицето ти.
Пулсиращ луд кристал,
по-крехък даже
от сянката на пеперуда
призори.
Привидно хладен,
а безкрайно нежен
в ръцете ми то доверчиво
ще заспи.
И като раковина
до ухото си го слагам.
Шуми морето
на горещата ти кръв.
Омайва ме,
дочувам глас на гларус-
любовни думи,
ласка,
трепет пръв.
Из тихите алеи на нощта
се скитам пак,
но няма го сърцето ти.
Гнети ме подло чувство
на вина,
че не събудих
от вековен сън
небето ти.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Ангелче

По тихите алеи
вървя за ръка със самотата...
По тези алеи
имаше рози,
постлани цветя...
Сливаше се краят им
със небесата
и там се виеше в дъга!
По тези алеи срещнах морето
и го поздравих
с трепереща ръка...
Тихите алеи
ръка за ръка със самотата...
Не станаха ли те тунели
от страх...
от тъмнина...
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Gentiana

Тихите алеи са обвити в ефирна мъгла
като девици, посветени на Сатаната.
Кървят душите им, зелена става кръвта
като плесен от планета непозната.
Страхът се слива с тъмнината призори
в часа, когато истината е заспала.
Изтръгнати от орбитите им очи
търкаля по небето сянка бяла.
Гарвани, в строги редици от печал
грачат, закриват ми светлината.
Първият слънчев лъч забива кинжал
в сърцето ми.В тревата като соната
изтичат мислите ми и всеки звук скимти-
като ранено кученце. Подивяла болка.
Как безумно, лудо нараняваш ме ти
и колко още ще ме мъчиш ,кажи... Колко?
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Fiore

Quote from: Gentiana on April 25, 2006, 22:41:25 PM
По тихите алеи на нощта
бих искала да пренеса
сърцето ти
във шепите ми
като изворна вода,
в която отразено е
лицето ти.
Пулсиращ луд кристал,
по-крехък даже
от сянката на пеперуда
призори.
Привидно хладен,
а безкрайно нежен
в ръцете ми то доверчиво
ще заспи.
И като раковина
до ухото си го слагам.
Шуми морето
на горещата ти кръв.
Омайва ме,
дочувам глас на гларус-
любовни думи,
ласка,
трепет пръв.
Из тихите алеи на нощта
се скитам пак,
но няма го сърцето ти.
Гнети ме подло чувство
на вина,
че не събудих
от вековен сън
небето ти.




Рядко се намира нещо което да докосне спомените ми
Благодаря за прекрасното пътешествие [air kiss]
Amor vincit omnia-Любовта побеждава всичко

Gentiana

За нищо  :)
Удоволствието е мое  [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Owl

Невероятни са!
Браво!
Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Fiore

#7
Quote from: Owl on April 27, 2006, 01:36:28 AM
Невероятни са!
Браво!

:)Малко се изненадвам,че сме на едно мнение с теб Господин Сова :)Обикновено моите предпочитания към поезията не се споделят от другите.
Стиховете на Gentiana са ми слабост от доста време.Явно и на теб :)
Amor vincit omnia-Любовта побеждава всичко

idan

#8
Quote from: Gentiana on April 25, 2006, 22:41:25 PM
По тихите алеи на нощта
бих искала да пренеса
сърцето ти
във шепите ми
като изворна вода,
в която отразено е
лицето ти.
Пулсиращ луд кристал,
по-крехък даже
от сянката на пеперуда
призори.
Привидно хладен,
а безкрайно нежен
в ръцете ми то доверчиво
ще заспи.
И като раковина
до ухото си го слагам.
Шуми морето
на горещата ти кръв.
Омайва ме,
дочувам глас на гларус-
любовни думи,
ласка,
трепет пръв.
Из тихите алеи на нощта
се скитам пак,
но няма го сърцето ти.
Гнети ме подло чувство
на вина,
че не събудих
от вековен сън
небето ти.




***
Силует мълчание
вглъбено съзерцание
Страст на думите-
липса на думи.
За изговореното
за желаното..
Поздрав!
I utre slynceto -
  v ochite mi shte gree
Do krajnost - 
  me izpylva s toplina.
Az slusham pesenta ti -
  za libov tq pee,
Nadejda nosi -
  vqra, svetlina.
***
Излезе моята книга
лирика и проза
"ТИЧАТ УСТНИТЕ БОСИ"

Gentiana

Quote from: Fiore on April 27, 2006, 17:52:00 PM
Quote from: Owl on April 27, 2006, 01:36:28 AM
Невероятни са!
Браво!

:)Малко се изненадвам,че сме на едно мнение с теб Господин Сова :)Обикновено моите предпочитания към поезията не се споделят от другите.
Стиховете на Gentiana са ми слабост от доста време.Явно и на теб :)
Амиии, аз много се радвам, че сте на едно мнение, точно по отношение на моите стихове.  [usmivkaa]
Продължавайте да сте все така единни  [namigG]
И отново -благодаря .
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: idan on April 27, 2006, 18:16:26 PM

Силует мълчание
вгълбено съзерцание
Страст на думите-
липса на думи.
За изговореното
за желаното..
Поздрав!
Гола сянка,
стопяваща се като дим
между пръстите на времето,
разтваря широко ръце.
Думите като дъждовни капки
разкривяват чертите и.
Студено, самотно небе.

И на теб поздрав! :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

 Тихи алеи,
красиви силуети
осветени от бледа луна,
замръзнали в поза една.
Силуети- декори
в една безбожна игра
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Gentiana

...която няма
и не признава правила.
Залогът в нея са душите ни,
непокварени.
Силуети по тихи алеи.
Спи града.
Само те са будни,
а толкова са уморени.

:) [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.