Слънчевите лъчи понякога убиват

[Gentiana]

Черното цвете върху ревера
на последния слънчев лъч
повяхва със скоростта на светлината.
От тичинките му се сцежда
зловонна тъга.
Тъгата винаги мирише
много неприятно.
Светлината е анатема
за нощта.
Забранена и е -
като дрога.
Крие се в пролуките
на скъсаната и тишина.
Искам да я закърпя,
но не мога.
Изприщвам се,
когато ме докосне слънчев лъч.
Лъжлив е като стара лисица.
Умирам от безчувствената му
мъжка жлъч.
Дано поне душата ми
се превърне във улулица.