...Страх(монолог)...

[s_ma6inata]

Виждам погледа ти любима....мрачен е и сякаш тъмни облаци в него плуват....давам всичко на света за
да разбера защо страдаш.Но ти мълчиш....думичка не обелваш,просто си седиш и все едно си някъде

другаде...."да" чувствам,че не си до мен,че си някъде далеч,може би в мислите си с друг.Страх ме е

да попитам....а мълчанието ти ме убива....и този твой поглед....поглед, които ме смразява.Недей

така миличко....не ме оставяй да си мисля какво ли не....не се срамувай да заплачеш...но просто

кажи нещо.От тази тишина между нас ме побиват тръпки.....дано това е просто кошмар....дано се

събудя и видя светлината в очите ти,дано чуя сладкия ти глас,шепнещ ми "Обичам те"...

[tonnny_bg]

Всички си имаме такива дни,не очаквай да е все усмихната и очарователна.Вглъбяването е начин да усетиш себе си,да почувстваш сетивата си и да се видиш отстрани.Но повярвай ,след това е много хубаво.Чувстваш се спокоен .Така че просто бъди с нея,не очаквай да я разбереш,а просто бъди до нея. [flowers]