Неподареното цвете

[KUKLI4KATA]

Струните потрепериха под ръката на китариста и започнаха да издават нежни звуци, сякаш свиреше не човек, а сам бог бе седнал да сътвори нещо ново и неповторимо. Музикантът си дръпна от цигарата, избърса сълзата от очите си, и въздъхна тежко. Сърцето го болеше, душата му се късаше на малки парченца и потъваше в самотата, беше влюбен. Песента свърши, цигарата също, а тя все така непрестанно се мяркаше в съзнанието. С онази нежна усмивка- по-красива, от който и да било залез, с онези свои очи, по-сини, от което й да било море, отново и отново му се усмихваше и намигайки му, го целуваше по челото. Пистолет се бе настанил в ръката на човека и чакаше да свърши своята така неотложна и жестока задача. Бе като ранено животно, търсещо място, където да се скрие от зверовете в гората. Тя го бе напуснала и всичко останало бе без значение, защото животът му се въртеше около нея – той бе луната, а тя слънцето. Мислеше си, че няма да успее да преживее по- нататък, някак си няма да може да се справи с живота, без човека, когото обичаше. Чу се леко прещракване и ударникът застана готов за изстрел. Небето бе толкова красиво, че всеки милиметър от него му напомняше за едно момиче така красиво и невинно. Цвете бе израснало на покрива, цвете със красиви листа и неповторима чашка. Бе успяло да се съхрани през всичкото това време, само защото не познаваше онова горчиво чувство на празнота, което бе запълнило нечие съзнание, обич си помисли той и натисна спусъка. Куршумът просвистя и се вряза в главата му, очертавайки кръгла дупка от която бликна кръв. Усмивка се прокрадна нейде по устата му и запечата момента, който щеше да продължи вечно. И сега се бе свлякъл до стената с китара в ръка и цвете до него. Цвете, което мислеше да й подари, ала не успя, защото я видя да се прегръща с някого, когото не познаваше. Цвете, което въпреки, че не можеше да говори, разбра че някой си отива от света на живите, именно заради едно чувство, което раздираше гърдите на музиканта. Леки капки започнаха да пръскат и измиха червеното петно, станало малка локва. Все още имаше надежда, да видим света и ние през тези очи! 

[Gentiana]

Тъжно и много красиво   [heart__]
Може би ще го видим...
Кой знае?! [mhmm] [sad3]

[...::Mag1::...]

много въздействащо и красиво  [shame] [shame]
браво Ренитуу ..  [inlovee] [inlovee] [inlovee]  :arrow: дано наистина го видим ..  :)

[KUKLI4KATA]

 :flyingkiss: :kissoflove: [wish all my love] благодаря,душици

[SteeleR]

ааааааааааааааааааааа  [reeeev]