доброто е позор

[ilusia]

Винаги съм презирала хората ,който не могат да мечтаят. Съжалявала съм онези малодушни същества , който нямат силата да мечтаят... Онези , чиито страх е сприачка.
Презирах ги и ги гледах с превъзходство. Гледах ги с идеята , че имам нещо повече от тях- своята фантация , своят свят..
А сегяа се превърнах в една от тях... Превърнах се в една от хилядите , мизерни , малки , мижитурки живуркащи просто така....
Толкова много ми взе животът. Толкова много ме смачка , дъвка и плю. Толкова крадеше от мен.
И всеки ден аз си казвах ... " ще бъде по-добро , вярвай , бъди добър човек и просто давай - без да очакваш каквото и да било... просто го прави както го чувстваш" И аз давах... раздавах и дарявах... ДОкато не остана празнота. Мрак и бесилие.... Къде са сега онези който вдигнах ? Къде да сега хората , който с часове плачеха на рамото ми ? Няма ги... вече няма нищо.
ВИнаги съм била силна . ВИнаги съм имала дарбата от поредната проспаст пак да изляза. Винаги съм могла да стана , да иступам прахта от себе си и да продължа напред. С усмивка и гордо вдигната глава.
Сега нямам желанието да го сторя... Просто го нямам.... Светътъ ми отне дори дарбата да плача. Вече и това немога... Изгубих сълзите си... НОщ след нощ , ден след ден... Докато сърцето ми се вледени. Вече е празно , мизерно , вече не съм светлинка Тони... не съм... Прости ми миличка , че вече немога да бъда твоята добринка.....
Всичко е безразлично. Всичко е пусто сиво и празно...
Всяка моя мечта се сриваше с грохот , със адска сила. Всяка мечта ми биваше отнета , всяка илюзия за нещо красиво просто умираше...
А вече немога да раждам.... нямам сили да родя отново...
Потъпкана от радяцята , изгризана от върколаците , съсипана от реалността убита от ангели.... ( пърпле не става дума за теб).... вече съм парцал...
Ненужна дреха , играчка в ръцете на някого и нещо. Средство за постигане на цели и задоволяване на амбиции.
Примирена със съдбата си.
Примирена , че в света на лъжи и гнусотии добротата бива представяна за двуличие и е позорна.
Да в нашият свят добротата е позор- тя бива очерняна и унищожавана... всичко което не е разбрано , не е простичко и подредено е зло.
В един свят , в който човекът е просто средство за игра , просто кукла на конци...марьонетка...
Каква глупачка бях , че дървеното човече пожела да се откъсне от конците.
Каква глупачка бях , че повярвах , че куклите имат сърца....

Върви каручката на стария Буо,
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
и куклите Мели и Арлекин.

Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
на издяланата кукла от дърво.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице!

В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
се вглеждаше във нея Арлекин.

Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице.

Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
с длето издяла мъничко сърце.

Арлекин обикна куклата Мели
и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
той плачеше за своя Арлекин.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ!

[s_ma6inata]

Светът е жесток за някои от нас....правим добро,а ни отвръщат с лошо...почти винаги става така.Много даваш,а малко получаваш.За сметка на това гледаш някое тъпо "копеленце",което няма грам акъл,няма никаква ценностна система и чувство за морал да си живее царски.Но няма смисъл да завиждаш на тези,защото ти си нещо повече имаш поне душа,а изгубиш ли нея,тогава ще станеш като тях...като тези "роботи",които не са способни да чувстват.Бог да им е на помощ

[D`Eva]

Никой не може да ни отнеме нищо истинско , което е в нас , ако ние не му позволим . Ако сме си градили илюзии нормално е един ден те да се изпарят , всъщност какво са илюзиите? - наши въображаеми истини . След като са наши значи те съществуват само и благодарение на нас и никой друг не може да е виновем ако те се сринат.Хората не са длъжни да подхранват нашите илюзии и няма как да им се вменява вина ако не го правят.Не някой , а самия живот и реалността ни събаря илюзите и така и трябва да бъде . Светът не зависи от нас ,а ние зависим от него и той не прощава на никой.

Колкото до доброто ...пътят към ада е покрит с добри намерения /криво добри/ твоето добро за друг е лошо и обратното , това с доброто е относителен въпрос.Самосъжалителни изповеди от рода на :"ахх колко съм добричка , а другите кви са лоши и кво ма напраиха" са смешни.

[ilusia]

Май нито единият нито другият са ме разбрлали правилно.
Може да ти отнемат истинското. Ако мечтаеш за нещо истинско... ако е имало надежда.. ако си вярвал , че то би могло да стане , а някой ти отнема дори тази надежда ?

Вече си казах мнението за доброто и злото в една друга тема , няма да се повтарям.
Явно никак не си вникнала.... кой говори за другите ?

[tonnny_bg]

Винаги в края на тунела има лъч светлинка.Важното е да стигнеш дотам,до края.Всеки един от нас го върви този тунел и много често се получава така,че точно когато си на предела на силите си и драпаш да се измъкнеш,точно тогава някой застава до теб и ти подава ръка.Само трябва да си силна.Знам,че е болезнено и отчайващо,но така израстваме,така се променяме и знаем какво искаме и къде отиваме.Сигурна съм ,че до тебе има поне едно същество което ще ти подаде ръка,просто още не го е разбрало. [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[ilusia]

Винаги в края на тунела има лъч светлинка.Важното е да стигнеш дотам,до края.Всеки един от нас го върви този тунел и много често се получава така,че точно когато си на предела на силите си и драпаш да се измъкнеш,точно тогава някой застава до теб и ти подава ръка.Само трябва да си силна.Знам,че е болезнено и отчайващо,но така израстваме,така се променяме и знаем какво искаме и къде отиваме.Сигурна съм ,че до тебе има поне едно същество което ще ти подаде ръка,просто още не го е разбрало. [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

Благодаря ти маминка  [heart__] Има ги... не едно е :) Нещо ме бяха хванали демоните днеска :)))))
Вече пак си виждам светлинката :) Просто си испусках насаъбраното  месеци :))))))  [heart__]
Бичкам те ;)
Има светлинка - приятелят ми се нави да дойде да работи с мен  [heart__] [heart__] [heart__] Остава само майка :П

[tonnny_bg]

 :kissoflove: :kissoflove:-Живота е прекрасен,само му се усмихни!

[diav0la]

Оууу ilusia значи не съм единствен:)Гледам си се оправила вече и си възвърнала настроението си:)Поздравления! [a taka]

[ilusia]

Насторение ... Не :)
Аз винаги съм в прекрасно настроение. Онова което е в мен е нещо по-дълбоко от насторение. Това са чувства и емоции. Настроението го контролираш... а това което аз излях тука не можех да контролирам повече :)
Естествено  , че не си единственият. Никой никога не е единствен :) Тоест винаги има някой като теб , който може да те разбере :) Но не е лесно да го откриеш зад маските , лъжите и фалша на карнавала :)

[Ангелче]

Ако мисля по този начин, какво добро съм направила, и как са ми отвърнали....
Трябва да стана най-злият човек на света!
Не е правилно да се разсъждава по този начин...
Каквото и да правиш, хората са различни и не си струва заради някой и ти да се промениш към по-лошо.
Имаше една такава фраза - Постъпвай с другите както искаш те да постъпват с теб!-

[tonnny_bg]

Постъпвай с другите както искаш те да постъпват с теб!-

То това става,ако другият е умен и осъзнава че и ти си такъв.Но не чакай от глупака да се усети.Мисията невъзможна. :p