Не ми пука за тебе...

[Gentiana]

Права си, мила  :)
но това не зависи само от мен.

[Ангелче]

По дяволите ме пращаш,а сърцето ти плаче.
Сама не си вярваш. Знам - страшно боли.
Но сърцето ти нежно не съм го разбивал обаче,
ти самичка си причиняваш тези твои злини.
Отивам си, защото не ни е писано двама
да сме заедно -ще идвам, ще си ходя, ще горя
в душата ти като огън, като сълзи на сираче
ще те давя , ще ти постилам студената си душа.
Черно е в мене, но ти знаеш че ми отива
и все по-отчаяно стремиш се към мен.
Пеперудке моя, тази светлина те убива,
но не искаш да слушаш.Гаснеш с пламък студен.

По-добре сама да разрушавам...
този дом от пламъка лишен....
Никога на никого не казах,
че си тук, а няма те до мен...
Искаш да сме честни в своята раздяла,
а не искаш моите сълзи!
Честност, толкова красива няма,
че от нея никога да не боли!!!!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Права си, мила  :)
но това не зависи само от мен.

Нито пък само от мен. Но ако няма провокация, няма мотивация! :> Gentiana, знаеш, че те уважавам, особено в подобни словесно-стихотворни борби!... [ami segaaa] Именно за тях ти говорех.

Не смятам, че е необходимо винаги да сме на едно мнение, за да има уважение.

Ако пък друго си мислиш - мисли!
Туй е полезен процес...
Както желаеш това разбери -
то ще е в твой интерес...
[rolleyes]

[Red_passion]

и двете пишете еднакво добре,но не се карайте моля,4е разплаквате мойто сърце.

[Gentiana]

По дяволите ме пращаш,а сърцето ти плаче.
Сама не си вярваш. Знам - страшно боли.
Но сърцето ти нежно не съм го разбивал обаче,
ти самичка си причиняваш тези твои злини.
Отивам си, защото не ни е писано двама
да сме заедно -ще идвам, ще си ходя, ще горя
в душата ти като огън, като сълзи на сираче
ще те давя , ще ти постилам студената си душа.
Черно е в мене, но ти знаеш че ми отива
и все по-отчаяно стремиш се към мен.
Пеперудке моя, тази светлина те убива,
но не искаш да слушаш.Гаснеш с пламък студен.

По-добре сама да разрушавам...
този дом от пламъка лишен....
Никога на никого не казах,
че си тук, а няма те до мен...
Искаш да сме честни в своята раздяла,
а не искаш моите сълзи!
Честност, толкова красива няма,
че от нея никога да не боли!!!!

Сълзите ти...Ах, колко аз ги мразя!
Когато ме изнудваш с поглед плах.
Когато ми крещиш- в последна фаза
навлизат чувствата ни-
Чувствам странен страх.
Страхувам се от празнотата утре,
че няма да ми кажеш -
"слънце, добър ден!"
Че ще крещя от ревност.
Ще те мразя.
Че ще те търся до последния си ден.

[Ангелче]

По дяволите ме пращаш,а сърцето ти плаче.
Сама не си вярваш. Знам - страшно боли.
Но сърцето ти нежно не съм го разбивал обаче,
ти самичка си причиняваш тези твои злини.
Отивам си, защото не ни е писано двама
да сме заедно -ще идвам, ще си ходя, ще горя
в душата ти като огън, като сълзи на сираче
ще те давя , ще ти постилам студената си душа.
Черно е в мене, но ти знаеш че ми отива
и все по-отчаяно стремиш се към мен.
Пеперудке моя, тази светлина те убива,
но не искаш да слушаш.Гаснеш с пламък студен.

По-добре сама да разрушавам...
този дом от пламъка лишен....
Никога на никого не казах,
че си тук, а няма те до мен...
Искаш да сме честни в своята раздяла,
а не искаш моите сълзи!
Честност, толкова красива няма,
че от нея никога да не боли!!!!

Сълзите ти...Ах, колко аз ги мразя!
Когато ме изнудваш с поглед плах.
Когато ми крещиш- в последна фаза
навлизат чувствата ни-
Чувствам странен страх.
Страхувам се от празнотата утре,
че няма да ми кажеш -
"слънце, добър ден!"
Че ще крещя от ревност.
Ще те мразя.
Че ще те търся до последния си ден.

Нима оставих изход и следа?
Нима ти дадох право да вървиш...
Пречупих твоите крила
за да не можеш вече да летиш.
Оставих само тези тъжни
сълзи да те горят и да ме мразиш...
Ти винаги за мене ще умираш
и моето място във сърцето ще запазиш!

[Gentiana]

Нима оставих изход и следа?
Нима ти дадох право да вървиш...
Пречупих твоите крила
за да не можеш вече да летиш.
Оставих само тези тъжни
сълзи да те горят и да ме мразиш...
Ти винаги за мене ще умираш
и моето място във сърцето ще запазиш!

Не ми остави-вярно е...Защо?!
Жестоко същество с див егоизъм.
За мен сърцето ти е истинско дърво,
изсъхнало от спечен песимизъм.
И въпреки че без крила съм аз,
че кървави пера гърба ми дращят-
обичам те и пак съм в твоя власт
и твои са и моите дни и нощи.

[Ангелче]

Нима оставих изход и следа?
Нима ти дадох право да вървиш...
Пречупих твоите крила
за да не можеш вече да летиш.
Оставих само тези тъжни
сълзи да те горят и да ме мразиш...
Ти винаги за мене ще умираш
и моето място във сърцето ще запазиш!

Не ми остави-вярно е...Защо?!
Жестоко същество с див егоизъм.
За мен сърцето ти е истинско дърво,
изсъхнало от спечен песимизъм.
И въпреки че без крила съм аз,
че кървави пера гърба ми дращят-
обичам те и пак съм в твоя власт
и твои са и моите дни и нощи.

Егойзъм във ръцете на магъосница...
студен кинжал във кърваво сърце!
Остави илюзийта, че съм самотница,
която от теб крилата си взе...
Аз те обичам с дланите червени,
от кръвтта ти силата черпя на глъдки.
Тръгни си - времето отне ми
да повтарям твоите празни стъпки...
Изстрий сълзата, от любов не плачи!
Дълги ще бъдат кошмарните нощи!
Не идвай във гневните дни,
за да ме обичаш утре,  още...

[Gentiana]

Егоизъм във ръцете на магьосница...
Студен кинжал във кърваво сърце!
Остави илюзията, че съм самотница,
която от теб крилата си взе...
Аз те обичам с дланите червени,
от кръвта ти силата черпя на глътки.
Тръгни си - времето отне ми
да повтарям твоите празни стъпки...
Изтрий сълзата, от любов не плачи!
Дълги ще бъдат кошмарните нощи!
Не идвай във гневните дни,
за да ме обичаш утре,  още...

Празни стъпки под които
се рони пясъкът на времето.
Сълзите в пясъка кални следи оставят.
Кошмарни нощи,в които се загръщам
в парцалите на вятъра, крещя от гняв
и те жадувам още и още.
Ще идвам, каквото и да ми струва.
Ще те обичам и утре , и днес, и снощи...

[Ангелче]

Егоизъм във ръцете на магьосница...
Студен кинжал във кърваво сърце!
Остави илюзията, че съм самотница,
която от теб крилата си взе...
Аз те обичам с дланите червени,
от кръвта ти силата черпя на глътки.
Тръгни си - времето отне ми
да повтарям твоите празни стъпки...
Изтрий сълзата, от любов не плачи!
Дълги ще бъдат кошмарните нощи!
Не идвай във гневните дни,
за да ме обичаш утре,  още...

Празни стъпки под които
се рони пясъкът на времето.
Сълзите в пясъка кални следи оставят.
Кошмарни нощи,в които се загръщам
в парцалите на вятъра, крещя от гняв
и те жадувам още и още.
Ще идвам, каквото и да ми струва.
Ще те обичам и утре , и днес, и снощи...

Празни стъпки, дни опразнени, идеални
да съхранят дълбоко в празното
изкуствените чувства, издайническите ни тайни!
Обичам в нас перфектно празното...
Обичам, че обичаш ме през гняв и през сълзи...
Че имам теб, последен пътник, закъснял
дните ми , непотребните, да сподели!
Обичам, че на мен живота си ми обещал!

[Gentiana]

Празни стъпки, дни опразнени, идеални
да съхранят дълбоко в празното
изкуствените чувства, издайническите ни тайни!
Обичам в нас перфектно празното...
Обичам, че обичаш ме през гняв и през сълзи...
Че имам теб, последен пътник, закъснял
дните ми , непотребните, да сподели!
Обичам, че на мен живота си ми обещал!

Обичаш, обичай, никога не спирай, не забравяй.
Непотребните дни тихичко в архива ще ги подредим.
На тяхно място нови преживявания си създавай.
Не можеш от мен да избягаш - аз съм твоя любим.
През гняв и през сълзи преминава живота ни
и все по-силно ни свързва и споява в едно.
Перфектно празното е проекция на съдбата ни.
Аз и ти сме двете страни на монета и не питай защо.