News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Приказка за рицаря...

Started by ranenia skorpion, April 16, 2006, 16:20:23 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ranenia skorpion

            

                                                                 През девет земи в десета ,
                                                                 в замък, зад хиляди дървета,
                                                                 цар управлявал без насилие,
                                                                 народ в радост и идилие...
                                                                 Стар и немощен на своя трон
                                                                 чакал той , наследникът на кон,
                                                                 да дойдe в ситуация едничка,
                                                                 да вземе принцесата самичка...
                                                                 Оставало му време до смъртта оскъдно, 
                                                                 и вече го зовяло тяхното отвъдно,
                                                                 затуй от решение крайно свъсил вежда,
                                                                 започвайки на поданници да нарежда...
                                                                 

                                                                 Преди любов отново да покълне ,   
                                                                 мястото щяло тук да се превърне
                                                                 в сблъсък, на различни поколения,
                                                                 в поле, на битки и сражения...
                                                                 Поданници със своите появи
                                                                 в града разлепили обяви,
                                                                 че наследник свой приема
                                                                 цар,в турнир чрез схема...


                                                                 А в гората в една колиба,
                                                                 селянин прехранвал се с риба,
                                                                 силен, но без пукнат грош,
                                                                 бил далеч от царския разкош.
                                                                 Обаче орк живеещ в съседство   
                                                                 казал му за царското наследство,
                                                                 че победител свой приема,
                                                                 цар,в турнир чрез схема...


                                                                  И рекъл се човекът да участва,
                                                                  но не заради многото богатства,
                                                                  с енергия и дух свободен
                                                                  от любов едничка той бил воден.
                                                                  От сутрин рицаря до здрач,
                                                                  пред погледа на сръчния ковач,
                                                                  срещу тролове и великани,
                                                                  тренирал на зелените поляни...


                                                                   На следващата сутрин в девет,   
                                                                   превалил той първия си хребет,
                                                                   цял ден без почивка и беэ стоп,
                                                                   препускал бясно в галоп.
                                                                   Така късно вечер без нелепост,
                                                                   стигнал в охраняваната крепост,
                                                                   където с друго закъсняло множество,
                                                                   попаднал той на тържество.


                                                                   Някои от бойците с опит, 
                                                                   замълчали в знак на почит,
                                                                   на която тишина в следствие,
                                                                   цар, обърнал се с приветствие,
                                                                   към войните от близо и далеч
                                                                   успех желаел в благодарска реч.
                                                                   Вечер към пищната гощавка 
                                                                   принцеса зърнал за добавка,
                                                                   селянинът в ръка с бокал,
                                                                   късмета нявга изтървал.
                                                                   

                                                                   Питието дало сили му и мощ ,
                                                                   нея да сънува цяла нощ,
                                                                   а сутрин с първите петли,
                                                                   веднага щом ден се просветли,
                                                                   да се впусне в битка щял,
                                                                   за обявения от царя дял...


                                                                   С изгрева и първите тръби на рог ,
                                                                   сбил се той за царския залог,
                                                                   С тънка ризница и малък шлем
                                                                   бойци надвивал без проблем...
                                                                   На финал срещу принцът черен...
                                                                   той изправил се уверен,         
                                                                   че може с него да се справи...
                                                                   воден от сила,дух и нрави...


                                                                   Оправил свойта златна броня,
                                                                   и скочил принцът си от коня,
                                                                   развъртайки оръжието умело,
                                                                   изкрещял на селянина смело...
                                                                  "На дуел те призовавам драги ,
                                                                   на дуел до смърт с шпаги,
                                                                   без подлост,без намеса...
                                                                   за сърцето на красивата прнцеса"!!!



                                                                   В двубой със всякакви обрати,
                                                                   пред хора и същества крилати,
                                                                   внезапно рицаря видял пробойна,
                                                                   целта уцелил с атака двойна...
                                                                   И кръв изпод тежките доспехи,
                                                                   обагрила ярките му дрехи...
                                                                   Паднал принцът в начертаното окръжие,
                                                                   от силата на селското оръжие...
                                                                   и тъй след тези негови неволи,
                                                                   за милост принуден бил да моли...


                                                                   А принцесата от царските трибуни,
                                                                    оставила арфата със струни,
                                                                   за да се хвърли в мъжките обятия
                                                                   тя, изведнъж на непознатия.
                                                                   След всичко в страната на вълшебства,
                                                                   сватба щяла да се чества....
           
                     
                                                                 ...И  управлявал рицар без насилие,
                                                                    народа си в радост и идилие....
               

                                                                   Но в живота,в ситуация реална ,
                                                                   няма радости в зала бална,
                                                                   в живота любовта на рицаря раним
                                                                   в пепел  превръща се и в дим,
                                                                   ако извън онези царски двери,
                                                                   своята принцеса не намери...
 
         



                                                                                 :kissoflove:
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

bubeto

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Величието идва не когато ти върви, а когато си подложен на изпитания, удари и разочарования, на тъга и болка; защото само ако си бил в най-дълбоката бездна - можеш да видиш истинската красота, когато изкачиш върха!

ranenia skorpion

"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

FALLEN

Браво скорпионче...Мойте поздравления... [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [cvetee]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

SteeleR

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

KUKLI4KATA

браво рицарче ненагледно!!!   [cvetee] [cvetee] [cvetee] :flyingkiss: :flyingkiss: :bemine:

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


DeTe_Ha_Xaoca

You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again