News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Белите ти пръсти върху...

Started by Gentiana, April 16, 2006, 16:08:16 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Белите ти пръсти
върху чашата с кафе -
музика от непознато измерение
рисуват мислите ми миг,
преди дъхът ми да спре,
представяйки си те
слята с мене.
Ти си моята нежна сирена,
аз съм морякът- корабокрушенец.
Островът, на който
душата ми е спасена
не е Итака.
Чувствам се пораженец...
Падам в краката ти,
богиньо моя.
На бели розови листчета
ще се разкъсам.
Чиста е душата ти.
На Ада зноят
не я докосва.
Дяволът е нахъсан
за себе си
да те спечели.
Но не знае,че за тебе
и дявол ще убия.
Моя нежност и сладка омая
умирам и се раждам
от твойта магия.
Белите ти пръсти
върху чашата ми с кафе
молекули горещина
на атоми разпадат.
Аз и ти - мое прекрасно дете
по тънкия мост
между Рая и Ада.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Ммм,прекрасно е.Имах чувството докато четях,че не съм тук.Сякаш бях другаде.Къде ме отвя твоята поетична и красива душа? :flyingkiss: :flowers:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

О, Тони, само там, където на теб ти се иска да бъдеш.  :)
Остани си там, колкото ти е необходимо, за да се върнеш щастлива  [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Благодаря ти!Хубаво е там,където душата ми отива често.Жалко ,че не мога да остана достатъчно дълго или пък не е жалко.Но е хубаво.
Мммм,размечтах се ...за което ти благодаря. [chatlove]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.