Няма смисъл!

[sweet_angel_]

Това не е мое, но смятам, че трябва да го видят много хора и за туй си позволявам да го пусна!

Всяко момиче иска да е красиво и слабо и понякога прави жертви за това. Намалява хляба и сладкото и така нататък. Обаче идва един момент, в който това ти се струва малко и си казваш , че ще намалиш яденето драстично. Та какво толкова може да стане?! И спираш. Минаваш на ябълки и минерална вода. След време дори забравяш въобще да ядеш, защото организмът свиква. Лошото е , че се чувстваш добре... за момента. И си щастлива, че си по-слаба и по-красива. След месец почваш пак да си се храниш нормално . И тука идва кулминацията. Не можеш. От най-нормални храни почва да те боли стомахът. Изпитваш адски болки. Гърчиш се по земята. Влачиш се от спазмите в корема. Не можеш да ядеш нищо. Не можеш да заспиш цяла вечер. Просто те боли. На сутринта си като нова. Няма ти нищо. Почваш да забравяш за снощното страдание. И минават два месеца и си си щастлива. Но... идва момент, в който тези болки пак се появяват. Сега пак си болна.Така страдаш, че чак не можеш да дишаш. Иска ти се да ревнеш, но нямаш глас, нямаш сили за сълзи. Минава нощта. Дрогирала си се с поредната доза хапчета. Идва утрото и си мислиш, че както миналия път ще си добре, но не. Хапваш нещо и веднага бягаш в тоалетната. Не можеш да хапнеш нищо. Повръщаш, въпреки че преди това, никога не си го правила. Продължаваш с хапчетата. Родителите настояват да ядеш, а ти не искаш, защото всяка хапка носи ужас със себе си. Болката е нетърпима. Но те те принуждават да ядеш и пак страдаш. Гърчиш се като настъпен червей. Хапчетата успокояват кризата и пак си като нова. И минава един месец и пак те заболява коремът. В четири часа посреднощ. Вече си знаеш процедурата-хапчетата. Взимаш по две, по три, за да те успокои . Но пак боли, стоиш сама във тъмното и страдаш, гледаш в тавана и ти се иска да си мъртва. Болката не преминава и пак хапчета. После ходиш на лекар. Стоиш и чакаш 5 часа пред кабинета, а те боли и би трябвало да си у вас и да лежиш. Минава прегледът. За по-квалифицирано мнение те водят при друг лекар. Две различни диагнози в един и същи ден. Иска ти се да се самоубиеш.
Казвам "Ти", но имам предвид себе си. Болеше ме.И още ще ме боли. Сигурно ще е скоро и ще трае дълго. Най-лошото е,че когато си сама и те боли, не знаеш какво да правиш. Умирам от болка - не мога да легна, не мога да седна, не мога да стоя права. Гтърча се по земята и страдам. На моята възраст съм изпила повече хапчета от баща ми и майка ми взети заедно. И съм си виновна за страданието.
И тука вместо тривиалното "ти избираш", ще сложа нещо друго. Ако искаш -пробвай. Какво толкова ще стане? Ще те боли, но пък какво е болката пред красотата?> Не яж редовно, въобще не яж и умри от болки. Все пак Земята е пренаселена и какво е един човешки живот ? КЪСмет!

Съжалявам, ако тук не му е мястото, но просто искам много хора да го прочетат! Дано да помогне поне на някой да не стига до тук!

[Gentiana]

Много поучителен текст. :)
Мога само да се присъединя към авторката, че не трябва да се стига до там, в името на каквото и да било. Всеки е красив по-своему, бил той слаб или дебел. И всяко нещо е полезно, когато е приложено с мярка.