Неказани думи

[Gentiana]

Върху гранитна скала
като коте
на слънцето се припичам.
Бяла пяна, вълна,
морето на усмивка прилича.
Писък - гларус лети
и по кожата ми
плъзва сянка.
Много нежно пълзи,
чак наляга ме
нега и дрямка.
Шепне пясъкът жълт
на самотна тревичка
поема.
Тя се смее, искри,
има някаква тайна дилема.
Под бедрото ми рак
носи къщичка от раковина,
гъделичка ме пак,
много сладък е-
мила картина.
В къс небе слънчев лъч
ми рисува неказани думи.
Не , не искам ,
недей-
не събуждай
страстта помежду ни!

[solitude]

Уау- ама спирам! Човек трябва да умее да удължава удоволстието си да не го консумира наведнъж, че може и да загорчи :).
Стихът е прекрасен, нежен ! [nomer edno] [evala] [evala] :flowers:

[Gentiana]

 :) :kissoflove: :flowers: