Какво ли е

[SteeleR]

какво ли е да грейва личице
когато погледа ти - на него се спре...
какво ли е с поглед да бъдеш гален,
а с тяло страстно зован...
какво ли е да грейва слънце в едно със твоята усмивка,
когато тихо, плахо - усетиш трепета на Нейното сърце...
какво ли е да няма нощ и ден,
а всичко да е рай,
щом с Нея си - ти знай...

Бубе, Благодаря  :flyingkiss:

[DeTe_Ha_Xaoca]

Какво ли е да има някой,
който да обича туй що
обичаш ти,
какво ли е те желае страстно
и вечно твойто име да шепти.
Какво ли е да бъдеш,
лишен от силата си
във прегрътките на някой,
какво ли е да искаш да си
слаб и този някой да те пази
от бури силини и от жарки
слънчеви лъчи!

[bubeto]

какво ли е,
когато тъжен ти стоиш
две очи да те погледнат
и отново щастие да грейне в твойте очи?
Какво ли е,
да чувстваш,да знаеш,
че някой все в теб се взира
с поглед пълен с обич
пълен със страст...
Какво ли е да знаеш
какво ли е споделената любов?

[SteeleR]

какво ли е със всеки удър на сърцето,
какво ли е със всеки впоглед впит,
какво ли е със всеки звук изшепнат,
да скачаш, да живееш, да летиш...

какво ли е да знаеш и да вярваш,
какво ли е да грее пламъка във две души,
какво ли е да виждаш, че се радва,
създанието, което от сърце обичаш ти...

[dodic]

Красиво. Дано скоро узнаеш какво е.  [bravisimo] [a taka]

[{dulgokoska}]

Да поискаш да живееш, когато те погребват...
да надвие науката твоята необуздана душа...
да опровергаеш всяка логика, изграждана с времето...
да шокираш всички, щом се изтръгнеш от обятията на смъртта...

Да се изправиш в ковчега си с поглед пламнал ярко...
да вземеш жадно цветето, в краката ти положено...
да вдишаш дъх от него, да грейне слънце жарко...
в сърцето ти, осуетило самоубийството възложено...

Да погледнеш, изпълнен с бодрост неземна...
да видиш обезумели край тебе лица...
изрисувани от смесица безобразно нелепа...
в едно събрали се недоумение, радост, ужас и тъга...

Да прекрачиш ковчега си и да насочиш с презрение...
очите си към рова на сантиметър от теб...
да се усмихнеш с присмех, подвластен на прозрение...
"Желанието да живееш дори срещу смъртта е лек"...

Да закрачиш, пременен в погребалната си дреха...
да попиваш жадно край теб и най-малкия детайл...
птичката, кръжаща горе... и мравчицата дребна...
първи да докажеш, че "Начало ново е всеки край!"...

Да поискаш да живееш, когато те погребват...
да не можеш да оставиш истинския Земен Рай...
да не бъдеш подкупен на смъртта от изкушенията...
Какво ли е това... се питам... да обичаш живота си без край?!

:kissoflove:

[SteeleR]

Какво ли е - Ти знаеш :)
:kissoflove:

[{dulgokoska}]

Благодарение на теб...
узнавам все по-добре...
:flyingkiss:

[D`Eva]

ако махнеш всичките тия "ти" по краищата , ще позволиш на чувствата да звучат по-истински

[SteeleR]

ако махнеш всичките тия "ти" по краищата , ще позволиш на чувствата да звучат по-истински

вероятно, но така си ми харесва на мен .. и така ми звучи най-добре ... а нима не е най-важното това ?

ако на теб ти звучи по-добре без тях .. махай на воля :) стихчетата са за вас :)