Нощта, уловена в паяжина

[Gentiana]

Черна луна
плува в мойте очища
на сова.
Имам силни крила,
до небето се вдигам...
Отрова
крият странни цветя
с ароматно-упойни
съцветия.
Капе в паяжини
нощта
и това продължава
столетия.
Тъмна капка една
е събрала смърт
в страшно количество.
Щом докосна съня
ме разтриса копнеж -
електричество
и делят се в мен атоми,
молекулите са в безтегловност.
Като Черна луна
те привличам
и цял си в готовност
да престанеш да дишаш -
на Луната без въздух умираш.
Клетка в клетка си слят
с всичко мое,
нима не разбираш?!
Аз съм квазер от страст,
ти си моята звездна свръхнова.
Кой кого, робство- власт...
Взрив и раждане ,
звездни подкови...