News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Ези или тура

Started by Gentiana, April 08, 2006, 13:43:33 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Аз съм дъха на пеперудата
и сянката на вятъра.
Изтичам в живота ти
като дива река.
Ти си моята чаша -
изливам се в тебе.
Нека пие тъгата от мене.
Всеки миг е съдба...
Имаш нежни очи.
Прегърни ме! -
От студ побелявам.
Ти и аз - две страни
на монета "Живот"...
Хвърля Дяволът.
С Господ играят.
Ези или тура
ще се падне?!
Не знам.
Кой от нас ще е първи
в безкрая?!
Няма смисъл да питам.
Дай ми свойта ръка.
Да прекрачим от Ада във Рая.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Ангелче

...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Donnerjack

Тази вечер - знам е моя,
                    плаши ме денят безцветен.
                    Стих е кръвната ми група
                    стих
                    без точки при това
                    Като игра на любов
                    непубликувана
                    неразбрана
                    неистинска
                    плашеща усмивка на нощта
                    Някой бе писал за кралиците
                    кралиците
                    на нощта...
                    Питам се...
                    тя ли е
                    моята кралица?
"Аз бях роден да бъда градинар..."

Gentiana

Ако е твоята кралица,
сигурна съм,
че ще си я познаеш.
Тя ще те обвие като магия
с парфюма си на нощна фея.
Ще ти разкрие всички тайни,
които нощта крие от тебе.
Няма да можеш
да се откъснеш от нея.
И само за нея ще живееш.
:)

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Donnerjack

Не силата изпита даром ,
                         криле разперва през нощта!
                         А мене ...
                         някой
                         всички
                         любовта...
"Аз бях роден да бъда градинар..."

Gentiana

Криле във нощ дълбокочерна
и повей на несбъднат блян
забъркват вихри зли, неверни.
Очи навежда ангел в свян.
И не сълзи, а бисер в злато
над шепи капе и искри.
Щурци и песен, късно лято...
Недей, не питай! Замълчи!

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Dulce_Insoportabla


Gentiana

 [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

krechetalov

тура е скъпа, знам го аз, тура,
със Господ на хазарт аз не играя,
не пия, нищо, пък било то и тъга,
нали се готвя, ще ме взимат уж в/ъв рая,
така че, нека поне днес не бъдеш дива,
и нека си поточе , не река,
което не тече дори, почти заспива,
а и заспивайки, ми протегни ръка ....

Gentiana

Eзи е, скъпи, винаги ези...
Пък аз със Дявола това съм спазарила.
Не искам рай-от сладко чак горчи,
а в тъмното е мойта хладна сила.
Да бъда кротка...просто аз не знам
какво е и не искай го от мене.
Не съм поточе, нито пък река,
а дъжд проливен, твойто лошо време.
Ръката ми е твоя всеки път,
когато падаш от умора в здрача,
когато даже мислите ти спят
и стискам зъби, за да не заплача.
:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

krechetalov

тураааааааааааааааааа,
ще викам, ще крещя, ще късам,
и на ура дори ще тръгна в/ъв атака,
на здрача, посред нощ зъби ще стискам,
но пак ще стигна рая с двата крака,
защото рая не е сладък, както казваш ти,
там има всичко, кой каквото си поиска,
ако поискаш може да горчи,
и да боли, ако пък лоша да си в рая ще ти стиска,
така че дай ръка и не бъди рогата,
и спри го този дъжд, че не издържам вече,
те казват мъдрите, виновна е съдбата,
а аз ръка ти хващам, да вървим човече ....

Gentiana

Аз нямам път и тук ще си стоя.
Ези или тура са без значение.
И Рай, и Ад - две криви стъкълца,
в които се оглеждам.Затъмнение.
Ръката ми е толкова далеч,
че няма как да я докоснеш в мрака.
Светкавици в сърце, жестока сеч.
Не, няма нужда. Няма да заплача.
И рай не искам, искам тишина,
да спре да бие туй сърце глупешко.
По дяволите тъпата Съдба
и номерата и безумно нечовешки !
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado