News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Нещо

Started by Gentiana, April 07, 2006, 23:20:54 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Студено, от мрамор сърце...
Колко пъти по тебе рисувах
с нежни пръсти усмивки. Тече
по ръцете боята. Не струва.
Имам рани от твойте трески
и от всяка една драскотина
ми се плаче. Нацупен мълчи
моят ден. Нецелунат отмина.
Как се топли от мрамор сърце?
Колко струват неказани думи?
Капят сълзи по бледо лице,
нещо счупи се май помежду ни.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

"Нацупен мълчи моят ден.Нецелунат отмина" <-- ето това страшно много ми хареса :) А и стихчето си е хубаво като цяло :)



Как се топли сърце от мрамор?
То може само да се стапя...
Нали не може вечно в траур
сърцето,вкаменено,да се заравя?

Колко струват думи неизказани?
Нищо...Но понякога са безценни...
За вълните те стават предсказание...
Говорят за реките от бои огнени...

В тях пръстите си нежни потопи,
погледни деня си,тихо го целуни...
Сърцето му в ръцете си вземи,
няма да го изпуснеш,нали?

Защото и мраморът е чуплив...
С внимание ти го обгърни,
дори денят да е някак ленив...
Не оставяй без пристан искри,

наместо пак да рисуваш по повърхността,
използвай всяка дума премълчана...
Между чук от букви и от нежност наковалня
изкови наново на сърцето вътрешността...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

phibi

Quote from: Diablos on April 08, 2006, 04:00:56 AM
"Нацупен мълчи моят ден.Нецелунат отмина" <-- ето това страшно много ми хареса :) А и стихчето си е хубаво като цяло :)
аз не мога да си избера - всички са прекрасни  :flowers:
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Gentiana

Quote from: Diablos on April 08, 2006, 04:00:56 AM
"Нацупен мълчи моят ден.Нецелунат отмина" <-- ето това страшно много ми хареса :) А и стихчето си е хубаво като цяло :)



Как се топли сърце от мрамор?
То може само да се стапя...
Нали не може вечно в траур
сърцето,вкаменено,да се заравя?

Колко струват думи неизказани?
Нищо...Но понякога са безценни...
За вълните те стават предсказание...
Говорят за реките от бои огнени...

В тях пръстите си нежни потопи,
погледни деня си,тихо го целуни...
Сърцето му в ръцете си вземи,
няма да го изпуснеш,нали?

Защото и мраморът е чуплив...
С внимание ти го обгърни,
дори денят да е някак ленив...
Не оставяй без пристан искри,

наместо пак да рисуваш по повърхността,
използвай всяка дума премълчана...
Между чук от букви и от нежност наковалня
изкови наново на сърцето вътрешността...

Красив стих, Diablos.
Благодаря ти  [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: phibi on April 08, 2006, 08:04:12 AM
Quote from: Diablos on April 08, 2006, 04:00:56 AM
"Нацупен мълчи моят ден.Нецелунат отмина" <-- ето това страшно много ми хареса :) А и стихчето си е хубаво като цяло :)
аз не мога да си избера - всички са прекрасни  :flowers:


И на теб благодаря, слънчице  :flyingkiss: =:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

И аз благодаря,Gentiana  [usmivkaa]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Bonita

QuoteСтудено, от мрамор сърце...
Колко пъти по тебе рисувах
направо настръхнах....
Това е за теб [I love you]
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

Gentiana

Благодаря ти, мила-прекрасни са. :flyingkiss:
Понякога и аз се чувствам такъв нарцис, много правилно си ми ги избрала  [lol],
добра психология!Поздравления  [namigG] [usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Bonita

Кълна се...никога да не забравям теб!!!

Gentiana

 [hey sexyy] [happy heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.