Красиви думи, но лъжливи...

[MoonLight]

Така хубаво говориш ми и слушам те в захлас. Красиви думи звънливо прозвучават и аз усмихвам ти се... И как красиво ме омайват и забравям за всичко друго. Тези думи красят душата ми, както цветята красят полето. И как хубаво звучат, както цветята прелестно ухаят.
Изведнъж небето се смрачи и гъсти облаци закриха цветята. Слънцето се скри, а цветчетата затвориха се плахо. Дъждът безмилостно валеше, а цветята се полюшваха от студения вятър...
И в душата ми сякаш заваля дъжд. Облаците на съмнението закриха красивите слова...За миг започна да вали дъжд от лъжливи думи. Дъждът безмилостно валеше в моята душа, аз опитвах да се скрия, но в полето нямаше къде! Избягах на далеч от тези коварни слова...
Сега седя мокра под една върба, молейки се слънце отново да изгрее в моята душа... Но слънце в душата ми повече не изгря, защото слънцето в моята душа за мен бе ти...

[MoonLight]

Сега седя мокра под една върба, молейки се слънце отново да изгрее в моята душа... Но слънце в душата ми повече не изгря, защото слънцето в моята душа за мен бе ти...

Без това подчертаното  :p