Летен етюд

[Angel Soul]

Поднесена във каничка от порцелан ,
душата ми за твоя чай ще бъде мляко.
Удобно седнал на изискания си диван,
очакваш от усмивката ми да разцъфне лято...

И вместо сладко, ти намазваш
чувствата си на бисквитка ...
С единствен жест показваш -
в косите ми желаеш да закичиш
откъсната от тебе маргаритка.

Разтворила съм френските прозорци,
сърцето ти ще пусна аз на воля  ...
И като славей, свил гнездо до райски порти
ти всяка сутрин със гласа си да ме будиш -
аз се моля!

[Gentiana]

Много е хубаво  :)

[PurpleANGEL]

Отпуснат на дивана вечер
с тебе нощите споделям...
Свободен ли? Макар далече,
от тебе аз се не разделям.

Ще влея моя чай във каничката бяла,
където с тебе ще се слеем.
Ще ти дам не части, а душата цяла,
защото двама за това копнеем.

Гласът ми винаги ще бъде с тебе -
сутрин ще те буди с нежна песен,
вечер ще те глези тихо като бебе...
Всяко "утре" ще е ден чудесен!

[Angel Soul]

Благодаря ти, Gentiana! [heart__]

Прекрасен стих, Пурпурен Ангеле! :kissoflove: