Дори мен да ме няма...

[Gentiana]

Дори мен да ме няма-ти пак ела
в градината на красивите спомени.
Там боровете още пазят смеха
на устните ми и на боси трепети.
Дори мен да ме няма,по алеите се разходи.
Спомни си най-нежните ми тихи думи.
От всеки ъгъл ще те гледат очите ми
с всичко недоизказано помежду ни.
Дори да те боли, да се гърчи в теб
чувство за вина или съжаление,
шепни името ми като молитва,до зори...
Очаквай ме! Ще ти пратя знамение.
Аз съм с теб сега. И до края на света.
Винаги ще те обичам лудо.
Твоя сянка плаха - дете или жена,
мъничко твое обично чудо.

[dodic]

Хубава градина на спомени  :)
само жалко, че трябва да се разходи човек в нея сам. :p

[Gentiana]

да, но само, когато си сам, мисълта ти е ясна  :)
Има ли нещо до теб...най-малкото ще се размъти [lol] [lol] [lol]