News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Танцувах със Съдбата

Started by NiksY, April 03, 2006, 22:07:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

NiksY

Съдба, снощи те сънувах,
а сънят беше странно красив -
в залата на времето с теб танцувах,
сън беше, да, но неестествено реален, жив.

Танцувахме без да починем,
а пясъчният часовник бе спрял.
Земното можехме с лекота да подминем,
светът пред нас се беше излял.

Залата беше съновно-магична,
но не злато и диаманти украсата бяха.
За съдбата-девица иронията е привична,
мечтите човешки по стените блестяха.

Оркестър невидим свиреше песен,
а мелодията й изпълваше празнотата -
пътят до вечността изглеждаше лесен,
танцуваха с нас радостта и тъгата.

Над нас покрив единствен беше небето,
а зелена поляна- персийски килим.
Истината шепнеха Старецът и Детето,
смисълът на живота бе предвидим.

А ние танцувахме напълно открити,
началото на пъзела се сливаше с края -
парченцата бяха у хората скрити,
търсещи ръба на безкрая.

Размазваха се около нас цветове,
даващи глас на копнежа,
а споменът създаваше светове,
заплетени в тайнствена мрежа.

Вселената наоколо бе необятна,
а свободата - неземно-позната.
Болката не намирах за неприятна,
а някак си по-близка и осъзната.

Танцът ни беше към своя завършек,
ако имаше изобщо предел,
но обзелите ме чувства нямаха свършек,
хармоничен благодат бе ме обзел.

Сънят се беше в реалност превърнал
и който не разбира на битието играта,
загадъчно бих му отвърнал:
"Аз успях, танцувах с Съдбата"
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

tonnny_bg

Прекрасно е,Никси. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

FALLEN

Mоите поздрвления Никси [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

Magic`Green`eyes

Толкова е красиво! Остави ме без думи!


NiksY

Благодаря ви  [inlovee] Това е най-скъпото ми стихотворение, никое друго не съм си харесвал и към никое друго не съм бил толкова привързан.
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

ivorysoul

поздравления Никси, страхотно е!:)
Let your soul be your pilot

NiksY

"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

Gentiana

Quote from: NiksY on April 03, 2006, 22:07:48 PM
Съдба, снощи те сънувах,
а сънят беше странно красив -
в залата на времето с теб танцувах,
сън беше, да, но неестествено реален, жив.

Танцувахме без да починем,
а пясъчният часовник бе спрял.
Земното можехме с лекота да подминем,
светът пред нас се беше излял.

Залата беше съновно-магична,
но не злато и диаманти украсата бяха.
За съдбата-девица иронията е привична,
мечтите човешки по стените блестяха.

Оркестър невидим свиреше песен,
а мелодията й изпълваше празнотата -
пътят до вечността изглеждаше лесен,
танцуваха с нас радостта и тъгата.

Над нас покрив единствен беше небето,
а зелена поляна- персийски килим.
Истината шепнеха Старецът и Детето,
смисълът на живота бе предвидим.

А ние танцувахме напълно открити,
началото на пъзела се сливаше с края -
парченцата бяха у хората скрити,
търсещи ръба на безкрая.

Размазваха се около нас цветове,
даващи глас на копнежа,
а споменът създаваше светове,
заплетени в тайнствена мрежа.

Вселената наоколо бе необятна,
а свободата - неземно-позната.
Болката не намирах за неприятна,
а някак си по-близка и осъзната.

Танцът ни беше към своя завършек,
ако имаше изобщо предел,
но обзелите ме чувства нямаха свършек,
хармоничен благодат бе ме обзел.

Сънят се беше в реалност превърнал
и който не разбира на битието играта,
загадъчно бих му отвърнал:
"Аз успях, танцувах с Съдбата"

Със Съдбата танцувал си -
в това няма съмнение.
Дупка на лявата ти обувка
в ъгъла си мълчи.
Чувстваш се странно,
като след корабокрушение,
цветето от косите и
на масата ти лежи.
Спомените-
овесени ядки в закуската-
изсипват се,
ще ги смелиш, нали?
Досипи им лъжица съмнение,
просто така за пикантност
да погорчи.
После цветето и
скрий си във джоба,
да те пази
от самия теб
и за късмет.
Целунат от съдбата
ще бъдеш до гроба.
Пак ще танцуваш
с нея диско балет.
:) [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

Страхотно е !!  [plqs plqs] [evala]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

SteeleR


MoonLight

 [bravisimo]  Браво, Никси !!!!!!  [bravisimo]
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

reinbow

Невероятно е... Поздравления за прекрасното творение :flowers:

NiksY

Quote from: Gentiana on April 04, 2006, 10:08:12 AM
Със Съдбата танцувал си -
в това няма съмнение.
Дупка на лявата ти обувка
в ъгъла си мълчи.
Чувстваш се странно,
като след корабокрушение,
цветето от косите и
на масата ти лежи.
Спомените-
овесени ядки в закуската-
изсипват се,
ще ги смелиш, нали?
Досипи им лъжица съмнение,
просто така за пикантност
да погорчи.
После цветето и
скрий си във джоба,
да те пази
от самия теб
и за късмет.
Целунат от съдбата
ще бъдеш до гроба.
Пак ще танцуваш
с нея диско балет.
:) [heart__]

Съдбата ми и аз сме едно цяло
като странна двойка в свят фееричен,
тя живее у мен, в моето тяло,
но от нея съм безпределно различен.

Допълваме се двамата напълно,
духа си смело ръководим,
че движението с препятсвия е трудно,
но ние смело с широки крачки ходим.

И пътят... труден или не,
ще трябва да го извървим комай,
така ще бъде най-добре,
стигнем ли в курса си докрай.
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

kiulbi

  Много силно! Много силно от където и да го погледнеш, Браво! Аз ще си извадя на специялен документ.