ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

В моята вяра,арфи звучат,
звуци тихи,тихо се ронят
и сякаш сълзите вече спят,
дали усмивките сълзите гонят...?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Aрфи звучат в сърца на слепци...
Незрящи за болка, за грозност...
Струните чуваш, зная, и Ти...
Но дали те пречупват в поклонност?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Devil`s Bride

Сърца незрящи се обричат навеки,
обещават си непознати пътеки...
И аз готова бях да тръгна,
без да се замисля сърцето от гърдите да изтръгна
и да ти го подаря свещено,
а сега то тихо скимти, ранено...
Не ще издържа пътя труден
щом духовно ти не си до мен...
Изкушенията ме преследват като луди.
А нечия усмивка злото в мен събуди...

OvCeL4EnCetO

Нечия усмивка вече бленуваш..
Нечия друга усмивка необлята от спомени..
Нима всичко за нас така бързо се свърши..
Аз искам само още миг с тебе...
Life is beautiful.So simple.

Arwen

Още миг и тъгата ще си отиде...
Още миг и сълзите ще пресъхнат...
Още миг и усмивката ще се завърне...
Още миг и стоновете ще заглъхнат...

Чакам сред самота... сред обсебваща празнота...
Чакам мигът жадуван...
Така тихо в нощни безсъници бленуван...
Но уви... няма го... само болка...

Остава надежда, остава мечта...
оставам сама... да чакам мига...
Да чакам спасение...
Да подтискам напиращ вика...
Да преглъщам онази горчива сълза...
Докога... докога ще вярвам, че ще съм щастлива.
Всичко май е една лъжа...
Или може би е просто съдба...
Да загубиш любовта... и да спечелиш
единствено празнота...
Докога ще очаквам спасение...
докога ще потъвам в собственото си
сякаш слънчево затъмнение...
Не виждам светлина... там в края...
Оглеждам се сред тъмнина...
сякаш съм сянка... сякаш съм призрак в нощта...
А мига жадуван не идва...
Викам го... търся го...
но уви само в нощните безсъници ще го бленувам...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Докога ще очаквам спасение...
Аз търся си изход... сама...
За свое или чуждо прегрешение...
Все вървя и все стоя си една...
Докога... до какво и доколко...
Остават без отговор днес...
И тръгвам, очаквам... без болка...
И без капка корав интерес...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


OvCeL4EnCetO

Все стоя аз на брега...и сълзите си гоня..
Докога ще очаквам спасение...невъзможен път нагоре..
Докога ще се боря да бъда обичана..
Нима моето сърце не е достойно?
Нима тъгата ми не бе достатъчна...
Обичам те...Обичам да те гледам как се смееш..
Обичам да споделяш с мен и да сме двете..
Недей сега да си отиваш..
Има толкова красиви неща на тази земя..
Та ти не искаш вечно да живееш..
искаш само още миг от твойта собствена вселена..
Бори се,мила,за нас двете..
бори се за приятелите и за чудесата..
Защото твоя живот ще е прекрасен ако ти така го пожелаеш,слънце мое..
Алекс,мило мое...продължавай за всички нас да живееш
и недей да си отиваш..
Моля се за усмивката ти...
Life is beautiful.So simple.

{dulgokoska}

Има толкова красиви неща...
Които у Тебе открих...
Има нежност, усмивка... тъга...
Аз загубих, но с тях се напих...
И няма, знам, да изтрезнея...
Но и желание такова липсва...
Красивите неща у Тебе...
За цял живот аз ще обичам!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


OvCeL4EnCetO

За цял живот скитане ме ти обрече..
Сърцето ми както никой друг ти разсъблече..
Всичко болезнено ти казах,
всяка болка със тебе аз споделях..
Да те няма щом помисля и падам безжизнена на таз,студената земя..
Без теб живтоа ми ще бъде бяла страница останала без поет...
Life is beautiful.So simple.

{dulgokoska}

Падам на своите длани...
Отронена късно сълза...
Вечност събирана, за миг разпиляна...
Попила в бездушна душа...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


T

Попила е тъгата
от сиянието нежно на Луната
За да мъчи сърцето
с цветно-мътни сълзи по лицето...
Смесва се болка с красота
за да се роди мойта собствена тъга...
За да ми покаже пътя нов
пътя на коварната горчивата любов...
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

{dulgokoska}

Сиянието на Луната...
Угасва в Тайната нощ...
И умира във смях тук тъгата...
Но светът не е толко лош...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Dideto

Но светът си остава такъв..
и след теб хора ще се раждат,
живеят.. умират!
Ти не си последния..
но няма да бъдеш и пръв!
Не се предавай.. трябва да се бориш!
И не за всички е еднакъв той..
едни харесват го, а други го презират..
Светът ще си остане само твой!
И трябва хубавото в лошо да откриваш..

Don't speak..    I know just what you're saying               
                        So please stop explaining
                     Don't tell me cause it hurts..

OvCeL4EnCetO

Не си последния-аз знам..
Ала обичам те до болка..
Сърцето ми ще ти дам..
Почакай само до утре те моля [inlovee]
Life is beautiful.So simple.

Marchellka

Сърцето ми е вече птица-
на свобода се рее,сред облаци лети.
И макар,че любовта ти вече я няма
тя остави дълбоки следи...
Ти ми показа лицето на болката,
ти ме научи да плача.
Но аз ти прощавам-сега съм свободна,
а ти си в затвора на нечий чужди сълзи.
Сърцето ми е вече птица-
на свобода се рее,сред облаци лети...
Аз съм отново свободна да обичам,
но ти не си.
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...