ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

неземен

видя,намирам,където

В кутия косми слагам,
хващам и събиарам,
където видя,
и където ги намирам.
това за хоби става
ама не,
товаразбирам го поне.

Да питам нещо искам,
за отговор не се натискам..
Защо момичето се беси?
Бъди ми мъничко добра-
и картинката нелесна
изтрий набързо,хей така.
Когато гледам ми призлява...
Момиче да се беси,не...не,става.
To be,or not to be

Zatoichi

Момиче да се беси,не...не става!
Момичето във болката си прекалява
и момчето глупаво до болка полудява,
стига!Време е да се развиделява!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

SkitnicaVmoretO

Време е.
Едно куче излая
и огласи твоито идване в квартала.
затварям прозорци, врати
и си слагам решетки.
И няма да излизам.
Едно куче излая и огласи,
че е време.
И идва Антихриста.

{dulgokoska}

Слагам решетки пред своята рана...
Но тя с отрова сълзи...
Прегръщам те още отрано...
Но слузта и' на капки все ще горчи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


gabi_gabi

С отрова напой ме сега
да уловя с устни мига.
Напий ме сега ти отново
времето ни се мръщи сурово...
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

неземен

 [pisna miii]
момиче се обесва

Сега пък ти...отново и отново
момиче иска пак отрова.
Какво прихвана ви жени!!!
Едно момиче се обесва.
Друго-с измислени вини
и хрумвания лесни,
иска,моли за отрова...
на смърт да иде е готово.
Това не решава ви проблема,
а само ви живота взема.
Има решения лесни
безобидни и чудесни,
готов съм да помгна аз
със съвети интересни
всеки миг и час...
To be,or not to be

gabi_gabi

В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

Zatoichi

Всеки миг и час,мисля аз,мисля аз,
за съдбата,за килията и реката
от олово пръснато в куршуми слово,
за себе си и теб,загубени в пембян вертеп....
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Пембян вертеп... пародия на злото...
Колко долно и смешничко звучи...
Като бозаво свъртлище в окото...
Което наблюдава и... с усмивка се теши...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


OvCeL4EnCetO

Свъртлище на усмивка пред теб се подава..
плачеш и казваш.."Нищичко не ми остана"..
Обръщам се след тебе и крещя до болка аз..
"Не си ли вече влюбен в мене?"
Ала всичко бе отмил дъждът...
Life is beautiful.So simple.

Katenceto

Нямаше подчертана думичка и затова взех последната  :)

Дъждът по лицето ми се стича
и заличава моите сълзи,
аз знам, сърцето ти не ме обича,
но, моля те, не ме мрази!
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

неземен

Знам, сърцето ти не ме обича-
последна грижа, е замен това.
Едно момиченце по мене тича,
със хубави очи, коса, глава,
а и надоле си го бива
стройно,пъргаво,красиво
тъкмо работа замен-
ще бъда с него,утешен.
А ти живей си както знаеш,
на мене нищо си да знаеш...
To be,or not to be

{dulgokoska}

На мене нищо си, да знаеш, дала...
Дори къс сърце ми взе...
С онези думи - тъжно вяли...
Открадна "моето момче"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен

 [reeeev]

Къс сърце,къс сърце...
Сърцето ми без жал разкъса,
и с двете си ръце,
душата му сама откъсна.
Сега съм станал сух парцал,
БЕЗ ВРЕМЕ СЪМ, от мъки побелял.
Не зная даже, за какво живея,
и Господи,мисля все за нея...
To be,or not to be

{dulgokoska}

Без време съм умряла жива...
Косата ми е слаба, жилава...
Накъсана и мрежи край очите...
Плетат... копнежи, тайно скрити...
Без време съм погубена... Прощавай...
Болеше ме... Умрях и... Продължавай!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."