ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Нима нататък без мен ще продължиш?
Нима любовта ми не те интересува?
Някой ден ще осъзнаеш,че грешиш...
Сърцето ти на безразлично се преструва.

Lucky

Грешиш, че нищичко за теб не знам...
Грешиш дори, че Аз съм там
Обичам те, дали е грях това...
дали е сън, дали реалността?!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Аз съм там,а ти си тук...
Няма ли при мен да дойдеш?
Нима ще ме оставиш на някой друг?
Нима няма ти да ми помогнеш?

SkitnicaVmoretO

Да ми бъдеш утеха...не искай,
не си отдушник за човешката мъка,
обичай ме... щом така си решил,
но не дири към мене пролука.
Няма смисъл така ще е тежко
и на двама ни. Забраво ме.
Да ми бъдеш утеха не искай...
По- е лесно...Забрави ме.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Да ми бъдеш утеха в нощта...
С любовта си да ме спасиш...
Искам от тебе само това...
До мен в леглото да заспиш...

Афродита

Да ми казваш колко ме обичаш ...
да ме наказваш всеки път с тез слова ...
- Спри ! Не искам ! Аз не те обичам !
На друг принадлежи вече моята душа ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{dulgokoska}

Моята душа е пепел бяла...
Снежен въглен, що гори...
След поредната последна ни раздяла...
Тя сама се мъчно изсуши!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GP

Много съм разсеян нещо тези дни
Пепелникът ми е пълен с пепел, цигарата гори
Последна беше, а аз я забравих, да му се не види
До магазина за кутия нова някой тряа да иди...
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

Lucky

Цигарата, горяща гледам аз...
Изгаря моето сърце така...
Цигарата се свърши, както Всичко между нас...
В сърцето ми има изгоряла тъга!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Всичко между нас приключи...
Не ме моли,вече всичко знам...
Питам се,защо това се случи?
Нима трябваше и аз да те предам?

SkitnicaVmoretO

Да те предам не съм желала,
не исках да те заболи,
така се случи, не виждаш ли
във нас не тлее огън от преди.
И най-добре е да си ида,
един от друг когато сме далеч
ще се забравим с теб по-лесно,
и ще ни бъде по-добре.

Lucky

Ще се забравим с теб... но май на думи само..
не искам да напускам аз твойто Топло рамо
Разбирал си ме всеки път, когато имам нужда...
кажи ми как тъй изведнъж, за теб ще стана чужда

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Топло рамо
и любов голяма
искам само..
Но защо те няма?

Djindjer

Защо се случва тъй, че разделени
телата ни се скитат по света,
когато любовта е споделена,
а душите ни са слети в една?

Защо се случва тъй, че ослепели
очите ни не виждат светлина,
когато с ярко жълни акварели
рисува по листата есента?

Защо се случва тъй, че онемели
устата ни отпиват самота,
когато мислите са птици бели
политащи към твоята душа?

ProstoAz

Когато любовта е споделена
и от щастието й съм заслепена-
тогава аз наистина съм жива
и усмивка лицето ми залива!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!